Определение №627 от 16.10.2019 по ч.пр. дело №2266/2266 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 627

София, 16.10.2019 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на единадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков

като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №2266/2019г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на „Т. Е.” АД – [населено място], срещу определение №272/03.07.2019г., постановено по т.д.№369/2019г. на Пловдивски апелативен съд, ТО, 3 с-в, с което е оставена без разглеждане подадената от „Т. Е.” АД частна жалба против определение от 25.02.2019г. по т.д.№266/2017г. на Старозагорски окръжен съд, с което е допуснато присъединяване на „Х.” О. като кредитор в производството по несъстоятелност на „Т. Е.” АД.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че въззивният състав не е изложил мотиви към определението, което нарушава правото на защита на страните. Отделно се сочи, че съдът неправилно е приложил процесуалната норма на чл.613а, ал.3 ТЗ, допускаща обжалване на определенията на окръжния съд, постановени в производството по несъстоятелност по съответния ред от ГПК. Излагат се доводи за правния интерес на длъжника от въззивно обжалване на определението по чл.629, ал.4 ТЗ, с което е допуснато присъединяване на кредитор в производството по несъстоятелност. Претендира се отмяна на обжалваното определение и отхвърляне на молбата на „Х.” О. по чл.629, ал.4 ТЗ.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК са постъпили писмени отговори на частната жалба от кредиторите „С. Метал” О. – [населено място], Република С., „А. България” ЕАД – [населено място] и „Х.” О. – [населено място]. С отговора на „С. Метал” О. се поддържа частната жалба по изложените в нея съображения. В отговорите на „А. България” ЕАД и „Х.” О. се излагат доводи за неоснователност на частната жалба.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество същата е неоснователна.
С определение от 25.02.2019г., постановено в открито съдебно заседание по т.д.№266/2017г. на Старозагорски окръжен съд, е присъединен на осн. чл.629а ТЗ „Х.” О. като кредитор в производството по несъстоятелност на „Т. Е.” АД. С обжалваното пред ВКС определение №272/03.07.2019г. по т.д.№369/2019г. на Пловдивски апелативен съд, въззивният състав е оставил без разглеждане частна жалба на „Т. Е.” АД против определението на съда по несъстоятелност като е посочил, че частната жалба е недопустима поради липсата на предпоставките по чл.274, ал.1 ГПК, тъй като определението по чл.629, ал.4 ТЗ нито прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито в закона е предвидена неговата обжалваемост.
Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Неправилно е становището в частната жалба, че разпоредбата на чл.613а, ал.3 ТЗ предвижда въззивно обжалване на всички определения на съда по несъстоятелността, които не са посочени в ал.1 на чл.613а ТЗ. Направеното в чл.613а, ал.3 ТЗ законово препращане към съответния ред от ГПК, обуславя приложимостта на чл.274, ал.1 ГПК относно определенията, срещу които могат да бъдат подавани частни жалби. Несъмнено определението по чл.629 ал.4 ТЗ, с което е допуснато присъединяване на друг кредитор в производството по несъстоятелност, нито прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито е предвидена в закона възможност за неговото обжалване. Липсата на някоя от двете изчерпателно изброени предпоставки за обжалване в чл.274, ал.1 ГПК обуславя недопустимост на подадената частна жалба (в същия смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС, включително и тази посочена с отговорите на „А. България” ЕАД и на „Х.” О., обективирана в определение №256 от 09.05.2017г. по ч.т.д.№994/2017г., на ВКС, ІІ т.о, определение №585 от 30.10.2018г. по ч.т.д.№2096/2018г., ВКС, ІІ т.о. и определение №305/ 06.06.2017г. по ч.т.д.№1197/2018г. на ВКС, ІІ т.о.).
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че обжалваното определение не е мотивирано. Напротив, въззивният състав е изложил ясно и точно в мотивите на определението правните съображения, обосноваващи недопустимостта на частната жалба.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение №272/03.07.2019г., постановено по т.д.№369/2019г. на Пловдивски апелативен съд, ТО, 3 с-в.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top