О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 627
София, 19.08. 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на шестнадесети август две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М. Славчева
ч. т. дело № 442/2009 г.
Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. „в” ГПК (отм.
във връзка с § 2, ал. 9 от ПЗР на ГПК (ДВ бр. 59/2007 г. в сила от 01.03.2008 г.).
Образувано е по частна касационна жалба на С. Д. С. от гр. Ш. против определение от 13.05.2009 г. на Шуменски окръжен съд, Гражданско отделение, постановено по ч. т. д. № 222/2009 г. С последното е обезсилено определение от 27.03.2009 г. по ч.т. д. № 821/2009 г. Районен съд гр. Ш., с което е отхвърлена молбата на С. за спиране на изпълнението по изп. дело № 2* по описа на ДСИ при ШРС и е прекратено производството по делото.
С частната жалба са наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение, допуснати нарушения на съществени процесуални правила и необоснованост, като се иска отмяната му.
Ответникът по частната жалба „Т” Е. гр. Ш. не е изразил становище по реда на чл. 276, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и след проверка на данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Производството по ч. гр. д. № 821/2009 г. пред Шуменски районен съд е образувано по повод постъпила на 11.03.2009 г. молба с вх. № 1* от С. Д. С. от гр. Ш., с която се иска спиране на изпълнението по изп. дело № 20083630400171/2008 г. на ДСИ при ШРС, образувано въз основа на издаден в полза на „Т” Е. гр. Ш. изпълнителен лист от 01.03.2004 г. по ч. гр. д. № 603/2004 г. на Районен съд гр. Ш. за сумата от 4 639,25 лв., от която 4 041,45 лв. са цена на изразходвана за периода м.ноември 2001 г. – м. декември 2003 г. топлоенергия и 599,80 лв. мораторна лихва върху нея.
Съгласно § 2, ал. 9 от ПЗР на ГПК (ДВ бр. 59/2007 г. в сила от 01.03.2008 г.). когато изпълнителният лист е издаден преди 01.03.2008 г., молбите за спиране на изпълнението по чл. 250 от ГПК (отм.) се разглеждат по досегашния ред. В конкретния случай изпълнителният лист е издаден на 01.03.2004 г., следователно молбата за издаването му е постъпила в ШРС при действието на отменения ГПК, с оглед на което настоящото производство следва да бъде довършено по досегашния ред.
С определение от 27.03.2009 г. по ч. т. д. № 821/2009 г. ШРС отхвърлил молбата на настоящия жалбоподател като неоснователна по съображения, че представените от него доказателства не са убедителни по смисъла на чл. 250 ГПК (отм.), както и че петгодишната давност за погасяване на вземането не е изтекла, каквото възражение е релевирано в молбата по чл.250 ГПК (отм.).
С обжалваното определение първоинстанционният съдебен акт е обезсилен, а производството прекратено поради просрочие на молбата по чл.250 ГПК (отм.).
Частната жалба е неоснователна.
От данните по делото е видно, че въз основа на издадения в полза на “Т” Е. изпълнител лист е било образувано изпълнително дело № 525/2004 г. на СИС на ШРС, по което призовката за доброволно изпълнение е получена от длъжника и настоящ жалбоподател на 20.07.2004 г. Обстоятелството, че въз основа на същия изпълнителен лист е образувано ново изпълнително производство, чието спиране е предмет на подадената от него молба по чл.250 ГПК (отм.), по което призовката за доброволно изпълнение е получена от последния на 09.03.2009 г. е ирелевантно по отношение на началния момент, с който се свързва теченето на установения в цитираната разпоредба срок.
Следва да се сподели направения от въззивния съд извод, че възражението по чл. 250 ГПК е просрочено. Получаването от частния жалбоподател на последващи призовки за доброволно изпълнение по същото изпълнително дело или по образувани въз основа на същия изпълнител лист други изпълнителни дела е без правно значение факт, който не променя началото на законоустановения срок, в който длъжникът може да упражни възражението по чл. 250 ГПК (отм.). В конкретния случай молбата за спиране е постъпила в деловодството на ШРС на 11.03.2009 г., т. е. след изтичане на преклузивния седмодневен срок по чл. 250, ал. 1 ГПК (отм.) и поради просрочието й същата е процесуално недопустима.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 13.05.2009 г. по ч. т. д. № 222/2009 г. на Шуменския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: