2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 627
С., 02.10.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 2547/ 2014 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 пр. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Югозападно държавно предприятие – ТП ”Д. Д.” – [населено място] срещу Определение № 170 от 23.05.2014 г. по т.д. № 1476/ 2014 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. с което е оставена без разглеждане касационната жалба, на основание чл. 280 ал. 2 ГПК, срещу Решение от 02.12.2013 г. по гр.д.№ 381/2013 г. на Кюстендилски окръжен съд, с което частично е отменено и потвърдено Решение от 22.02.2013 г. по гр.д.№ 1779/2012 г. на Дупнишки районен съд, с което е разгледан иск по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземания на [фирма] – [населено място] за гаранции, внесени по сключени от страните отделни договори, с общ размер на вземанията 12 243 лв. – сбор от внесените гаранции, със законната лихва и вземания за обезщетение за забавено плащане общо за 1601.62 лв. Жалбоподателят поддържа, че искът е предявен като един, сбор от внесени гаранции по сключени договори, разгледан е от първоинстанционния съд като един иск и въззивният съд в решението си е посочил, че подлежи на обжалване пред ВКС. Иска да се допусне до разглеждане касационната жалба.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място] не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 2 ГПК, тъй като е постановено от състав на ВКС и с него е оставена без разглеждане касационна жалба срещу въззивно решение.
С обжалваното определение е оставена без разглеждане на основание чл. 280 ал. 2 ГПК касационна жалба срещу въззивно решение, с което частично е отменено и потвърдено първоинстанционно решение, с което по обективно съединени искове, предявени по реда на чл. 422 ГПК, са установени вземания, всяко едно в размер до 10 000 лв. за суми, платени като гаранция за изпълнение на сключени от страните отделни договори за възлагане на мероприятия по сеч, разкройване, извоз, рампиране на маркирана дървесина. Тези вземания ищецът е заявил поотделно в исковата молба, решаващият съд, след като е обосновал поотделно съществуването на вземанията по сключените договори, е посочил и общо сбора на вземанията за внесени гаранции по отделните договори, за които исковете по чл. 422 ГПК са основателни.
Определението е правилно. Съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. за търговски дела, а всеки от обективно съединените искове за установяване вземане на ищеца по чл. 422 ГПК за платена гаранция, произтичащо по отделен договор, е с цена до 10 000 лв. Определяща за преценката за допустимостта на касационната жалба е цената на всеки от исковете, а не сборът им, както неоснователно се поддържа от жалбоподателя. Законосъобразно с обжалваното определение е оставена без разглеждане подадената касационна жалба.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 170 от 23.05.2014 г. по т.д. № 1476/ 2014 г. на ВКС, ТК, ІІ отд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: