5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 627
С., 21.05. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 15 май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 137/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. С. Д. чрез адвокат Т. С. – В. адвокатска колегия против въззивно решение № 1788 от 17.10.2012г. по гр. дело № 1868/2012г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1835 от 26.04.2012 г. по гр. дело № 7582/2011 г. на Варненски районен съд, с което по иска на [фирма] с правно основание чл. 415 ГПК е прието за установено, че ответникът Р. С. Д. дължи сумата общо 24 395,14 лв., представляваща общ сбор на консумирана и неплатена електрическа енергия по фактури за периода 31.08.2008г. – 16.09.2009 г. по договор за предоставяне на електрическа енергия по клиенски № [ЕГН], за обект находящ се в [населено място], св. В. 0/1, както и сумата 4183,86 лв. представляваща общ сбор на мораторна лихва върху главницата за периода 11.02.2008г. – 10.06.2010 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 04.01.2011 г. по ч. гр. дело № 32/2011 г. на Варненски районен съд до окончателното й изплащане.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правните въпроси – при договор за доставка на ел. енергия, съставляващ търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТД и съгласно чл. 17, ал. 1 О. на ищцовото дружество, необходимо условие ли е потребителят да подаде писмено заявление по образец за продажба на ел. енергия, респ. следва ли да е спазена процедурата по чл. 17, ал. 1 О., за да се счита, че е сключен договор; съставлява ли писмената форма условие за действителност на договора за продажба на ел. енергия и подлежи ли на доказване наличието на сключен договор, от който ищецът черпи права; съставлява ли съществен елемент от договора за доставка на ел. енергия монтирането, респ. демонтирането на средство за техническо измерване и следва ли тези обстоятелства да бъдат отразени в писмен вид; при липса на сключен писмен договор следва ли да се приемат счетоводните документи, при наличие на частично плащане по фактури, за доказателство за възникване на облигационна връзка, както и задължен ли е съдът в доклада си да разпредели доказателствената тежест между страните при предявен отрицателен установителен иск. Въпросите са поставени в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът [фирма] [населено място] (Е. ОН Продажби България” АД) в писмен отговор оспорва основанието за допускане на касационно обжалване по съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 415 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението материалноправни въпроси се свеждат до въпроса за произтичащите от ОУ за продажба на електрическа енергия правни последици при отсъствието на сключен индивидуален договор с конкретния потребител и приложението на чл. 293, ал. 3 ТЗ според който „страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорила действителността на изявлението”. Така конкретизирани правните въпросите с обжалваното решение не са разрешени в противоречие с установената съдебна практика на Върховния касационен съд – решение по т.д. № 240/2008г., първо т. о.; решение по т.д. № 11/2009г., първо т. о.; решение по т. д. № 411/2003г., първо т. о.; решение по гр. дело № 775/2010 г., трето г. о.; решение по т. д. № 121/2011 г., второ т. о.; решение по т. д. № 225/2010 г., второ т. о.; решение по т. д. № 683/2011 г., първо т. о., част от които постановени по реда на чл. 290 ГПК, имащи задължителен характер.
Според посочената съдебна практика търговецът може да установи отнапред общи условия за сключваните от него сделки, които стават задължителни за другата страна, когато тя ги е знаела или е била длъжна да ги знае и не ги е оспорила. Съгласно чл. 98а от ЗЕ крайният снабдител продава електрическата енергия при публично известни общи условия. Няма спор, че ответното дружество е изпълнило процедурата за публикуване на Общите условия съобразно изискванията на чл. 98а, ал. 3 ЗЕ. Съгласно ал. 4 и ал. 5 на чл. 98а – публикуваните общи условия влизат в сила за клиента на крайния снабдител, без изрично писмено приемане, но в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат при съответния краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни споразумения. Когато потребителят не се е възползвал от тази възможност, както в процесния случай, Общите условия стават задължителни за потребителя, който получава услугите при публично известни общи условия предложени от крайният снабдител.
Съобразно чл. 91, ал. 2 ЗЕ сделките с електрическа енергия се извършват при спазване разпоредбите на закона и правилата за търговия с електрическа енергия приети от комисията по предложение на енергийните предприятия, а съгласно чл. 4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните мрежи (също чл. 11 от ОУ) за присъединяването на обект към електрическата мрежа се подава писмено искане в преносното или съответното разпределително предприятие по образец предоставен от предприятието (чл. 5 от Наредбата). Когато се изгражда нов обект – такъв е настоящият случай, искането се подава от възложителя, като потребителят на ел. енергия за стопански нужди е възложителят, съответно собственикът на сградата в случаите на временно снабдяване с ел. енергия, необходима за извършването на строителство, ремонт и реконструкция – чл. 4, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредбата, в този смисъл и чл. 4, ал. 3 ОУ).
Ако сделката с електрическа енергия е извършена при нарушаване правилата за търговия с електрическа енергия, това не освобождава от отговорност възложителя, който не е направил оспорване на действителността на изявлението за присъединяване на обекта към електрическата мрежа, поради неспазване на формата. В този случай намира приложение разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ, която съдържа забрана за позоваване на нищожността на договора по отношение на страната, която с поведението си е демонстрирала зачитане на действието на изявленията по сделката. Поведение, от което може да се заключи, че липсва оспорване е предприето плащане по издадени фактури за потребена ел. енергия. Точно такова поведение на ответника – жалбоподател е установено по делото – извършвани частични плащания от него по две фактури за потребена ел. енергия за процесния период издадени по партидата на ответника с посочен клиентски и абонатен номер за обекта на посочения адрес. Това обстоятелство е отчетено от решаващия съд при обсъждане възраженията на ответника за липса на валидно сключен договор за продажба на ел. енергия, което идва да покаже, че обжалваното решение е съобразено с установената съдебна практика по приложението на чл. 293, ал. 3 ТЗ – съдът е изследвал поведението на ответника по възникналото облигационно отношение и е приложил точно материалния закон.
С обжалваното решение съдът е отчел доказателствената сила на записванията в счетоводните книги, редовно водени от ищцовото дружество, които е обсъдил с оглед на другите обстоятелства по делото (издадени фактури по партидата на ответника за потребена ел. енергия за процесния период). Извода, че ищецът е установил доставка на посочените количества ел. енергия за посочения обект, възлизащи на посочената стойност е направен при точно прилагане разпоредбата на чл. 182 ГПК и съобразно установената съдебна практика за доказателствената сила на счетоводните книги (цитираното решение по гр. дело № 775/2010 г. ВКС, трето г. о. и решение по т. д. № 260/2010 г. второ т. о.).
По процесуалноправния въпрос дали съдът е задължен в доклада да разпредели доказателствената тежест между страните при предявен отрицателен установителен иск отговорът е положителен, и той е намерил разрешение в направения от първоинстанционния съд доклад по чл. 146 ГПК, в който изрично е указано на ответника, че следва да установи правоизключващите отговорността му факти по предявения положително установителен иск.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1788 от 17.10.2012г. по гр. дело № 1868/2012г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ