1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 627
София, 24.07.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 204/2012 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. И. С. чрез адв. А. от АК В. срещу въззивно решение №1339 от 15.11.2011г. на В., постановено по в.гр.д.№ 1230/2011год. С това решение е отменено решение № 1096 от 21.03.2011 година на Районен съд – [населено място] по гр. д. № 6295/2010 година в частите му, с които са уважени исковете на М. И. Г. против Б. И. С. с правно основание чл.30 ЗН вр. с чл.36, ал. 2 от ЗН за намаляване на дарствените разпореждания, извършени от И. С. Г. и Г. П. Г. и обективирани в нот. акт №…, том …., дело № …./….. г. на ВН и за възстановяване на запазената й част, като вместо това е постановено : отхвърляне на иска на М. И. Г. срещу Б. И. С., с правно основание чл.30 ЗН за намаляване дарственото разпореждане, извършено от Г. П. Г., поч. на 10.10.2008г. в полза на Б. И. С., с предмет 1/2 ид.ч. от 1/10 ид.ч. от жилището на [улица] [населено място],[жк], състоящо се от две стаи и салон на първия етаж, две стаи и салон на втория етаж и пристройка от две стаи и тоалет и 1/10 ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 445 кв.м., съставляващо парцел…. в кв. … по плана на подрайон „А.”, [населено място], обективирано в НА № …, том …., дело № …./….г. на ВН и възстановяване на запазената част на М. И. Г. от наследството на Г. П. Г. като неоснователен;НАМАЛЯВАНЕ на дарствено разпореждане, извършено от И. С. Г., поч. на 01.05.2005г. в полза на Б. И. С., с предмет 1/2 ид.ч. от 1/10 ид.ч. от жилището на [улица] [населено място],[жк], състоящо се от две стаи и салон на първия етаж, две стаи и салон на втория етаж и пристройка от две стаи и тоалет и 1/10 ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 44 5 кв.м., съставляващо парцел IV-169 в кв. 21 по плана на подрайон „А.”, [населено място], обективирано в НА № …, том…., дело № …./….. г. на ВН с 343,75/7550 ид.ч.;ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ на запазената част на М. И. Г. в размер на 343,75/7550 ид.ч. от наследството на И. С. Г., поч. на 01.05.2005г., като намалява с 343,75/7550 ид.ч. извършеното от наследодателя И. С. Г., поч. на 01.05.2005г. в полза на Б. И. С., дарение на 1/2 ид.ч. от 1/10 ид.ч. от жилището и от 1/10 ид.ч. от дворното място, обективирано в НА № …., том ….., дело № …./….. г. на ВН по иска с правно основание чл.ЗО ЗН на М. И. Г. от [населено място] срещу Б. И. С. ; ОСЪДЕН е Б. И. С. да заплати на М. И. Г. сумата от 472,37лв. за допълване на запазената част на М. И. Г. от наследството на И. С. Г. на основание чл.30, ал.1 от ЗН, вр. с чл.З6, ал. 2 от ЗН. С това решение е потвърдено решение № 1096 от 21.03.2011 година на Районен съд – [населено място] по гр. д. № 6295/2010 година в останалата му част, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от И. Р. М., С. Р. И., Е. Р. Д. и Г. Р. Д. против Б. И. С. искове по чл.30 от ЗН .
В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост на решението в частта на произнасянето по исковете на И. Р. М., С. Р. И., Е. Р. Д. и Г. Р. Д. , като искането е за обезсилване на решението и прекратяване на производството в тази част. Релевират се доводи за неправилност и необоснованост на решението в останалата му част, нарушение на материалния и процесуалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на иска на М. И. Г. като неоснователен.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл.280 ал.1 т.3 ГПК по обуславящия изхода на делото според касатора въпрос “следва ли при определяне масата по чл. 31 ЗН в нея да се включва имот, подарен на наследник, но отчужден в полза на държавата преди смъртта на наследодателите, доколкото след смъртта им, ако имотът не беше подарен , той не би бил включен в наследствената маса, поради отчуждаването в полза на държавата и никой от наследниците не би получил нищо ”. Според касатора този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, тъй като не е налице съдебна практика, в това число и задължителна такава. Сочи се в изложението и чл.280 т.2 ГПК по въпросите “ ако запазената част е накърнена с разпореждания в полза на повече от едно лице и възстановяването на запазената част е възможно от последното по време дарение, следва ли да се намалява предходно дарствено разпореждане” и “ следва ли да се намали дарственото разпореждане ако стойността на подарения имот не надвишава размера на запазената част и приспадащата му се част от разполагаемата част”. Поддържа се, че въззивното решение противоречи на Р№209 от 29.04.2010г. на ВКС по гр.д.№ 1048/09г. ІІГО, и на Р№8/77г. по гр.д.№82/76г. и Р № 1279/21.01.2009г. по гр.д.№5702/07г. на ВКС ІІГО.
Ответните страни И. Р. М., С. Р. И., Е. Р. Д. и Г. Р. Д. чрез адв. С. и адв.Х. в представен писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК вземат становище, че не следва да се допусне касационното обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба.
Ответната страна М. И. Г. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира, че касационната жалба в частта, насочена против въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на първата инстанция за отхвърляне на предявените от И. Р. М., С. Р. И., Е. Р. Д. и Г. Р. Д. против Б. И. С. искове по чл.30 ЗН и в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение е постановено отхвърляне на иска на М. И. Г. против Б. И. С. иск по чл.30 ЗН за намаляване дарственото разпореждане, извършено от Г. П. Г. и за възстановяване на запазената част на М. И. Г. от наследството на Г. П. Г., е недопустима поради липса на правен интерес от обжалването. Предвид изложеното в тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане.
Касационната жалба в останалата й част против въззивното решение в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение е уважен искът на М. И. Г. против Б. И. С. иск по чл.30 ЗН за намаляване дарственото разпореждане, извършено от И. С. Г. и за възстановяване на запазената част на М. И. Г. от наследството на И. С. Г. е допустима- подадена е в срок от лице, имащо интерес от обжалването и срещу акт, подлежащ на касационен контрол.
За да установи размера на запазената част на ищцата като наследник със запазена част при заявеното искане за възстановяване чрез намаляване на дарствени разпореждания , съдът е образувал наследствена маса според изискванията на чл.31 ЗН, като в нея включил, всички имоти които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му ; съобразил е данните за липса на задължения и увеличение на наследството по чл.12 ал.2 ЗН ,които подлежат на изваждане и е прибавил даренията, без обичайните такива. Остойностяването на имуществената маса е извършено според стойността на недвижимите имоти по време на откриване на наследството.За да разреши основния спор дали дарението, чиято отмяна се иска, следва да се намали или не и в какъв обем, решаващият съд е констатирал и липсата на свободни наследствени имоти, от които наследникът със запазена част, заявил искането си по чл.30 ал.1 ЗН, да може се удовлетвори.Отчел е , че дарението на недвижим имот е придобиване на едно имуществено право без насрещна престация и последващото му отчуждаване не е основание този имот да не се включи в наследствената маса и съответно с него да не се извърши прихващане по спора дали е нарушена или не запазената част от наследството на сънаследника , заявил иска по чл. 30 ал.1 ЗН. След последователни логически съждения и изчисления е обосновал извод за основателност на претенцията в посочения размер.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира, не са налице сочените от касатора основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съображенията за това са следните:
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая не е налице общата предпоставка за допустимост на касационното обжалване, тъй като поставените въпроси във връзка със соченото основание по чл.280 т.2 ГПК не са обуславящи изхода на спора и по тях въззивният съд не е дал разрешение с атакувания съдебен акт. При липса на общата предпоставка не се дължи произнасяне по специфичните такива, поддържани от касатора. Въпреки това следва да се отбележи, че и актовете на които се позовава касаторът са неотносими към настоящия спор- не са постановени по аналогична фактическа обстановка и следователно не обуславят противоречиво разрешаване в твърдения от касатора смисъл. На следващо място налице е трайна, последователна и уеднаквена със задължителни за съдилищата по същество съдебни актове по въпросите ,касаещи правилата, по които се извършва намаляване на дарствени разпореждания и възстановяване на запазена част от наследство. В случая въззивният съд изцяло се е съобразил със закона и задължителната практика .
За пълнота на изложението следва да се посочи и това , че тези въпроси съставляват по същество оплакване за неправилност и необоснованост на решението по смисъла на чл.281 ГПК. По тях обаче не е налице произнасяне в противоречие с практиката на ВКС, тъй като представляват фактически въпроси, изясняването на които е обусловено от събраните доказателства. Преценката на последните е въпрос, по който в настоящето производство по проверка на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК касационната инстанция не дължи произнасяне.
Във връзка с първия поставен въпрос касаторът се позовава на чл.280 т.3 ГПК. Това основание е налице, когато разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, и то, когато тази промяна се налага поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до тази практика; или когато се налага осъвременяване на съдебната практика поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия. По този въпрос обаче практиката е уеднаквена с постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 81 от 20.04.2012 година на ВКС, ІІ ГО, постановено по гр.д.№ 937 /2011 година. В това решение е дадено разрешение на поставения от касатора въпрос в смисъл, че последващо отчуждаване на имота не е основание за изключването му от наследствената маса. Въззивното решение е в съответствие с това разрешение, поради което и не е налице основанието по чл.280 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.
Предвид изхода разноски за касатора не се следват. Своевременно е направено искане за присъждане на разноски от ответниците И. Р. М., С. Р. И., Е. Р. Д. и Г. Р. Д., но съдът не присъжда такива, тъй като не е представен списък на разноските и липсват доказателства за сторени такива в касационното производство.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1339 от 15.11.2011г. на В., постановено по в.гр.д.№ 1230/2011год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: