4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 627.
С., 26.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 31.05.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 131 /2011 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], гр.С. против въззивното определение на Софийски градски съд № 12098 от 27.08.2010 год., по ч.гр.д.№ 6426/2010 год., с което е потвърдено определението на СРС № 7 от 27.01.2010 год., по гр.д.№ 9624/2009 год. за обезсилване на издадената заповед за изпълнение на парично задължение и е прекратено производството по делото.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му.
Според частния жалбоподател нередовността на заявлението му по чл.410 ГПК не е била отстранена единствено по причина, че не е бил изрично и своевременно уведомен за отказа на СРС да уважи молбата му, основана на чл.63, ал.1 ГПК за продължаване на срока за представяне на доказателства от СДП – Сектор „БДС” относно постоянната и настояща адресна регистрация на длъжника, поради което незаконосъобразно въззивният съд не е обсъдил този въпрос.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК частният жалбоподател е обосновал касационно обжалване по приложно поле с предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Твърдението му е, че по отношение на значимия за крайния правен резултат по делото въпрос на процесуалното право, свързан с изискванията за уведомяване на страните за съдебния акт, с които се уважава или отхвърля искането за продължаване на срока по чл.63, ал.1 ГПК съществува противоречие в съдебната практика.
Като израз на същото частният жалбоподател е представил определение на СГС от 27.05.2009 год., без данни по отношение на делото, по което е постановено и определение на СГС от 26.04.2010 год., по ч.гр.д.№ 3578/2010 год., без данни да е влязло в сила.
Ответната по частната жалба страна не е депозирала отговор в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.287, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС въззивен съдебен акт и е процесуално допустима, но искането за допускане разглеждането и по същество е неоснователно, поради следното:
За да постанови обжалваното определение СГС е приел за процесуално законосъобразен изводът на въззивния съд за наличие на предпоставките на чл.411, ал.2, т.1 ГПК, във вр. с чл.47, ал.3, във вр. с ал.7 ГПК.
Изложени са съображения, че при безспорно неотстранената от жалбоподателят [фирма] в рамките на предоставения му с разпореждане на СРС от 04.11.2009 год., по ч. гр. д. № 9624/2009 год. четириседмичен срок, считано от съобщението до него нередовност на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, изразяващо се в липсата на точен постоянен или настоящ адрес на длъжника В. З. С., констатирана по реда на чл.47, ал.1 и сл. ГПК едва при изпращане на уведомление на същия за издадената срещу него заповед за изпълнение, производството по делото подлежи на прекратяване, а издадената заповед за изпълнение на обезсилване.
Така постановения краен правен резултат по делото е аргументиран от решаващия съд и със законосъобразността на отказа на СРС, обективиран в определението му от 29. 12.2009 год., по гр.д.№ 9624/ 2009 год., също предмет на предприетото от [фирма] въззивно обжалване, да разгледа молбата на частния жалбоподател, като заявител, от 18. 12. 2009 год., основана на чл.63, ал.1 ГПК, с която се иска продължаване на срока за представяне на доказателства от СДП-Сектор „БДС”, относно постоянната и настояща адресна регистрация на длъжника.
Следователно от решаващите мотиви на конкретния обжалван съдебен акт се налага правен извод, че поставеният от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос попада в обсега на чл.280, ал.1 ГПК- обща предпоставка за допускане на касационното обжалване.
По отношение на същия, обаче, не е налице специфичното изискване на поддържания селективен критерии.
Дори и да се приеме, че с оглед характера на обжалвания съдебен акт, който не е бил предмет на обсъждане в ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, относимата към визираното противоречие практика на съдилищата може да бъде обективирана и в съдебни актове от категорията на определенията, то същите следва да са влезли в сила, за да могат да се включат в обективно съществуващата съдебна практика
В случая цитираното определение на СРС от 26.04.2010 год., по ч. гр. д.№ 3578/2010 год., видно от диспозитива на същото не е окончателно, поради което при липсата на данни да е влязло в сила,то не се явява част от създадената от съдилищата в страната съдебна практика по см. на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Второто приложено определение на СГС от 27.05.2009 год., макар и окончателно е без данни относно делото, по което е било поставено и това само по себе си изключва да е индивидуализирано в степен, позволяваща изискуемата се от т.2 на чл.280, ал.1 ГПК съпоставка между даденото с него разрешение на поставения от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос, свързан с реда и начина на известяване на страната относно постановения по реда на чл.63, ал.1 и сл. ГПК съдебен акт и възприетото с обжалвания съдебен акт.
Отделен в тази вр. остава въпросът дали е спазено изискването на процесуалния закон при мотивиране на обжалваното определение, предвид съдържанието на подадената от [фирма], гр.С. частна жалба от 17.02.2010 год. и визираните в същата съдебни актове на първоинстанционния съд, но доколкото той е неотносим към предпоставките за допускане на касационно обжалване, а касае основателността на исканата касация, то не следва да бъде подробно обсъждан в настоящето производство.
Водим от изложените съображения този състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Софийски градски съд № 12098 от 27.08.2010 год., по ч.гр.д.№ 6426 / 2010 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: