О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 627
София,. 27.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 659/2009 година
Производство по чл.274, ал.2, предл 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на “Т” А. срещу определение № 45 от 22.05.2009 г. по ч.т.д. № 390/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ-ро отд.
С частната жалба е наведено оплакване за незаконосъобразност, допуснати нарушения на съществени процесуални правила и необоснованост.
Ответната по частната жалба страна ТБ “Н” не е възразила по реда на чл.276 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение на търговска колегия, като взе предвид доводите във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното определение тричленният състав на ВКС, ІІ т.о. е оставил без разглеждане подадената от настоящия жалбоподател молба за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.4 ГПК на Решение № 20 от 07.01.2009 г. по гр.д. № 3538/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено в производство по чл.332 ГПК (отм.) като противоречащо на Решение № 1* от 20.05.2008 г. по гр.д. № 1025/2008 г. на Пловдивския окръжен съд. В съобразителната част на определението е посочено, че с решението, чиято отмяна се иска не се разрешава материалноправен спор по същество, то не се ползва със сила на пресъдено нещо и поради това не попада в обхвата на подлежащите на отмяна съдебни актове, в който смисъл е задължителната съдебна практика – ППлВС № 2/1977 г.
Определението е правилно.
На отмяна по реда на чл.303 ГПК подлежат само актове, които се ползват със сила на присъдено нещо, т. е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. По реда на цитираната разпоредба, аналогична на тази на чл.231 ГПК (отм.), съгласно Постановление №2/77 г. на Пленума на ВС, на отмяна подлежат и съдебните актове, които поради даденото с тях разрешение по материалноправни въпроси са приравнени по правни последици на влезлите в сила решения и за които законът не предвижда защита по друг ред.
В случая решенията на Пловдивския окръжен съд, постановени в производства по 332 ГПК (отм) и по аналогичния му чл.435 ГПК, съдържат произнасяне по въпроса за отговорността за разноските при прекратяване на изпълнителния процес в хипотезата на чл.330, ал.1, б.б” във вр. с б.”а” ГПК (отм.). С тях не е дадено разрешение по материалноправен въпрос, пред какъвто в това производство съдът ще бъде изправен само при произнасяне по законосъобразността на постановлението за възлагане на недвижим имот при публичната продан. Следователно те не съставляват влезли в законна сила съдебни актове, формиращи сила на пресъдено нещо по отношение на разрешен с тях материалноправен спор, нито имат характера на приравнени на тях по последици влезли в сила решения и поради това не попадат в обхвата на подлежащите на отмяна по реда на извънинстанционното производство съдебни актове.
Изложеното позволява да се обобщи, че като е оставил без разглеждане молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК поради процесуалната й недопустимост, тричленният състав на ВКС е постановил законосъобразно определение. Частната жалба срещу него е неоснователна и то следва да се остави в сила.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 45 от 22.05.2009 г. по ч.т.д. № 390/2009 г. на Върховния касационен съд на РБ, ІІ т.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: