О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 627
София, 28.04.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
гр.дело № 1186/2010 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. М. В. от[населено място], чрез адв. С. С. от Добричката адв.колегия срещу въззивното решение на Добричкия окръжен съд № 121 от 15.ІІІ.2010 г. постановено по в.гр.д.№ 79/2010 г. в частта му относно ползването на семейното жилище с оплаквания за неправилност поради нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост.
В срока по чл. 287 от ГПК е постъпил отговор от В. М. В. от[населено място] чрез адв. Ю. О. от Добричката адв.колегия, в който се поддържа, че не трябва да се допуска касационно обжалване на съдебния акт, поради отсъствие на предвидените в чл. 280 ал.1 т.1-3 от ГПК предпоставки за това.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид следното:
Бракът на страните по делото М. и В. В., сключен на 12.VІ.1988 г. е прекратен по взаимна вина с решението на Добричкия окръжен съд по гр.д.№ 79/2010 г. От него те имат роден на 2.ХІІ.1988 г. син М., пълнолетен към предявяване на иска за развод от В. В..
Единственият поставен на разглеждане въпрос пред ВКС е този за ползването на семейното жилище, представляващо апартамент със застроена площ 88.38 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, и сервизни помещения ведно с таванска складова площ и съответните ид.части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху мястото на адрес ул. М. Г. № 2 ет.ІV ап.13 в[населено място]. Според твърденията на ищеца В. В. в исковата молба жилището е негова изключителна собственост, оспорени в отговора по чл. 131 от ГПК на ответницата М. В., като според нея то е строено по време на брака със заем от банката, изплащан по време на брака. Освен това тя изтъква, че таванската складова част е обособена също като жилище, състоящо се от стая и сервизни помещения, с външно и отделно стълбище, като горния етаж може да се ползва самостоятелно и независимо, за който етаж тя няма претенции за ползването му, а само за жилищния етаж. От гласните доказателства по делото е установено, че таванският етаж се ползва самостоятелно от сина на страните с всички необходими условия за живеене от 4 години. Той понастоящем е студент в[населено място] и ежеседмично се завръща в Д..
Относно принадлежността на апартамента са приложени нот.акт № 171/1995 г. от 27.ХІІ.1995 г., с който ищецът е признат за собственик на жилището и принадлежащата таванска складова част, въз основа на представени писмени доказателства – разрешение за строеж № 77 от 27.ІV.1987 г., договор за групов строеж от 2.VІІ.1987 г. с нотариално заверени подписи. При наличието на противоречиви твърдения на страните относно момента на изграждане на имота, в който се е устроило да живее семейството, съдът не е изпълнил задълженията си по чл. 145 ал.1 и 2 от ГПК при отделяне на спорното от безспорното, като за Добричкия районен съд жилището е придобито по време на брака според приложения нотариален акт издаден през 1995 г., който го е разпределил за ползване между бившите съпрузи – жената да ползва четвъртия етаж, а на мъжа – таванския етаж със самостоятелен вход. Въззивният съд, напротив, приема, че жилището е индивидуална собственост на мъжа, тъй като договорът за групов строеж е от преди брака – VІІ.1987 г. и макар да приема правилно, че собствеността върху жилището се придобива в момента на завършване на сградата в груб строеж, без да има представени конкретни доказателства в този смисъл, обосновава извод за индивидуално притежание от него. С оглед на така формирания извод за собствеността на жилището, Добричкият окръжен съд в обжалваното решение приема, че с оглед приложимия чл. 56 от СК от 2009 г., (влязъл в сила след приключване на устните състезания пред първата инстанция и преди постановяване на решението на Добричкия районен съд), не съществува правна възможност жалбоподателката М. В., която заедно с бившия си съпруг са виновни за прекратяване на брачната връзка, от която няма непълнолетни деца, родени от брака им, да получи семейното жилище, поради отсъствие на норма в чл. 56 от новия СК, аналогична на чл. 107 ал.2 от СК от 1985 г. Поради тези съображения е уважено искането на ищеца В. В. да му се предостави и четвъртия етаж от сградата, като относно таванския етаж е констатирано, че решението е влязло в сила като необжалвано.
В изложението към подадената касационна жалба на М. В. са формулирани въпросите както следва: При разглеждане на брачни искове по глава 26 от ГПК допустимо ли е присъединяване и разглеждане на установителен иск за индивидуална собственост на придобитото по време на брака жилище с режим на СИО? По този въпрос няма основание да се допуска касационно обжалване, тъй като по брачното дело на страните съдът не се е произнасял по такъв установителен иск, а формирането на изводи за правото на собственост върху семейното жилище е сторено по необходимост във връзка с преценка на критериите за приложение на конкретна норма на материалния закон относно ползването на жилището, което произнасяне по спора по чл. 56 от СК е обвързано с предварително вземане становище по собствеността, което обаче не е равносилно на произнасяне по установителен иск за собственост. Дали и какви искове е допустимо по принцип да се съединят и разгледат съвместно с брачния по чл. 26 от ГПК не представлява въпрос, относим към конкретния спор, с който е сезиран съда, поради което съгласно т.1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС на РБ от 19.ІІ.2010 г. по такъв въпрос не може да се допусне касационното обжалване.
На второ място се поставя въпрос: “Допустимо ли е да се ценят доказателства за установяване на индивидуална собственост, които не се ползват с формална доказателствена сила, по който (въпрос) според касатора съдът се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВС на РБ – Постановление на Пленума № 12/1971 г т.2 от мотивите и т.23 от диспозитива. При положение, че практиката на ВС, съобразена с отменените Семейни кодекси от 1968 и 1985 г. не е относима към подобни спорове с оглед на нови норми в действащия нов нормативен акт – СК от 2009 г. – чл. 56, произнасянето по този въпрос от ВКС за тълкуването на закона ще е от значение за точното му прилагане и развитието на правото според касатора.
На последно място, поддържа се в изложението, че Добричкият окръжен съд в обжалваното решение се е произнесъл по въпрос в противоречие с практиката на ВКС, като е ценял доказателства за установяване на индивидуална собственост, които не се ползват с формална доказателствена сила – в противоречие с т.2 от раздел V на мотивите и т.23 от диспозитива на ППВС № 12/1971 г.
Настоящият състав на ВКС намира, че поставените по-горе въпроси отговарят на изискванията на чл. 280 ал.1 т.1 и 3 от ГПК и по тях е необходимо да се допусне касационно обжалване, още повече, че се касае до съвсем нов нормативен акт, по който не е формирана все още съдебна практика, а нормите, регламентиращи ползването на семейното жилище в чл. 56 от новия СК са съставени в систематично отношение по различен законодателен способ от чл. 107 от СК от 1985 г. и отсъствието на аналогичен текст на чл. 107 ал.2 от СК(отм.) в чл. 56 от СК в конкретна алинея не може да представлява достатъчно основание за извеждане на противоположен извод на досегашната съдебна практика, без да се преценяват възможностите по общата норма на чл. 56 ал.1 от СК, при наличие на обособена жилищна площ за всеки от съпрузите.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 121 на Добричкия окръжен съд от 15.ІІІ.2010 г. по в.гр.д.№ 79/2010 г. относно ползването на семейното жилище.
УКАЗВА на М. М. В. от[населено място], ул. М. Г. № 2 ет.4 ап.13 в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лв за разглеждане на жалбата й, като в противен случай последната ще бъде върната.
След представяне на вносен документ за платена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: