О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 627
София, 28.09.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 444 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Н. /Н./ чрез А. К. – /с юридическо образование и юридическа правоспособност/ срещу решение № 45/17.02.2012 г. по в.т.д. № 135/2011 г. на Великотърновски апелативен съд /ВТАС/.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване – разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата – [фирма] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Плевенски окръжен съд /ПОС/ е постъпила молба от [фирма] за откриване производство по несъстоятелност на дружеството. Първоинстанционният съд е
уважил молбата на търговеца по чл. 625 ТЗ и е обявил неплатежоспособността му при начална дата на неплатежоспособност 01.01.2009 г. По въззивна жалба на Н. /в качеството му на кредитор по чл.613а ал.2 ТЗ/ срещу първоинстанционното решение в частта относно определената първоначална дата за неплатежоспособност, ВТАС е изменил решението на ПОС, като е определил за начална дата на неплатежоспособност на [фирма] датата 01.01.2010 г. ВТАС е определил новата дата като е изследвал финансовото състояние на [фирма] с оглед събраните по делото доказателства пред ПОС и допуснатата допълнителна задача на ССЕ. Приел е, че с оглед установените от ССЕ показатели за ликвидност на търговското дружество, неговите финансови затруднения са настъпили през 2009 г., но едва през 2010 г. те са придобили траен и необратим характер. Анализирайки установените от ССЕ коефициенти за обща и бърза ликвидност на дружеството, извършените от него плащания през годините, ВТАС е приел, че към 2009 г. дружеството е било работещо и трайната невъзможност да обслужва кредитите си е настъпила по-късно, с оглед на което е обявена и начална дата 01.01.2010 г. Въззивният съд е изложил подробни съображения, мотивиращи този му извод.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът формулира следните въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК:
1. Следва ли да намери приложение разпоредбата на чл.621а ал.1 т.2 ТЗ, даваща възможност на съда по несъстоятелността да установява факти и събира доказателства, които са от значение за неговите решения и определения пред въззивната инстанция? Въпросът е значим за изхода на спора, но по него е налице задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС и въззивното решение е в съответствие с нея, следователно не е налице допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. С тази съдебна практика, постановена по реда на чл.290 ГПК /решение № 153/23.12.2010 г. по т.д. № 255/2010 г. на І ТО на ВКС/ е прието, че разпоредбата на чл.621а ал.1 т.2 ТЗ се явява специална по отношение нормата на чл.266 ал.1 ГПК и е свързана със засилване на служебното начало в производството по несъстоятелност. В настоящия случай и в съответствие с гореизложеното, ВТАС е допуснал допълнителна ССЕ по искане на въззивника Н., с оглед на която е изяснил и установил относимите факти за началната дата на неплатежоспособност на търговеца.
2. Следва ли да намери приложение принципът да не бъде влошено положението на жалбоподателя при условие, че решението не е обжалвано от другата страна, чрез отмяна на първоинстанционното решение от страна на въззивния съд, регламентиран в разпоредбата на чл.271 ал.1 ГПК или с оглед установителното действие на решението за откриване производство по несъстоятелност спрямо всички? И този въпрос е във връзка с изхода на спора, но разрешението му не навежда нито на недопустимост, нито мотивира наличие на допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. С оглед посочената по-горе задължителна съдебна практика, постановена по реда на чл.290 ГПК във връзка със засиленото служебно начало в производството по несъстоятелност и необходимостта от изясняване на спора от фактическа страна относно преценката за началния момент на състоянието на неплатежоспособност, специфичността на производството по несъстоятелност и тази му особеност, че съдът е властен сам да прецени коя е началната дата на състоянието на неплатежоспособност по всяко едно дело въз основа на събраните доказателства, в това число и по свой почин да установява определени факти и да събира доказателства /решение № 44/04.07.2012 г. по т.д. № 983/2011 г. на І ТО на ВКС/, няма основание да се приеме, че произнасяйки се по жалба на въззивник относно определената първоначална дата на неплатежоспособност, въззивният съд е обвързан само от посочената от въззивника дата или период за начална дата на неплатежоспособност и определянето на нова дата влошава или не влошава положението на жалбоподателя с оглед правилата на чл.271 ал.1 ГПК. В цитираното по-горе решение № 44/04.07.2012 г. е прието, че въззивникът следва да изложи своите доводи във връзка с поддържаната от него начална дата на неплатежоспособност, с оглед изясняването на спора от фактическа страна, както и спазване на принципа на състезателност и равенство на страните в гражданското производство, като непосочването на такъв период води до неправилност на въззивното решение, но съдът е властен сам да прецени коя е началната дата на състоянието на неплатежоспособност по всяко едно дело въз основа на събраните доказателства. Щом това е така и в случая ВТАС е определил начална дата на неплатежоспособността на [фирма] при изложени съображения от Н. във въззивната му жалба за този период, които не са възприети от ВТАС, разрешението на въпроса е в съответствие с цитираната задължителна практика по приложението на закона, т.е. не е налице никоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/, нито има вероятност за недопустимост на въззивното решение, за да има основание за допускане на касационното му обжалване /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВТАС.
Съдът не присъжда разноски на ответната страна, независимо от изхода на спора, тъй като такива не са поискани, нито има доказателства да са сторени разноски от тази страна пред ВКС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 45/17.02.2012 г. на Великотърновски апелативен съд по в.т.д. № 135/2011 г..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.