4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .627
София05.10.20112011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1108/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 157 от 6.VІІІ.2010 г. по гр.д. № 186/ 2010 г. на Сливенски окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 82 от 21.ІІ.2010 г. по гр.д. № 4143/ 2009 г. на Сливенски районен съд, с което [фирма] – [населено място] е осъдено да плати на [фирма] – [населено място] общо 30 019.44 лв. – цена за доставен бетон, заливане на бетон, варов разтвор и циментов разтвор, и транспорт, по 26 обективно съединени иска, както и обезщетение за забавено плащане, с оплакване за неправилност и необоснованост на решението. В Изложение жалбоподателят поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с постоянната практика на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона: 1. съдът е приел, че се касае за периодични доставки, което поставя въпроса за съотношението между чл. 332 ТЗ и чл. 208 ЗЗД и за разграничението на продажба с периодично изпълнение и договор за периодични доставки, по който няма категорична практика. 2. Жалбоподателят сочи, че няма съдебна практика с изключение на Р. от 26.ХІ.2001 г. по В. №73/2001 г., по въпроса за тълкуването и прилагането на чл. 326 ал. 2 ТЗ и въззивният съд, като е приел, че независимо от липсата на оферти за цени, следва да се приложи правилото на чл. 292 ал. 1 ТЗ, което е неприложимо, тъй като за всяка от конкретните доставки няма предложение за цена, която е предложена с изготвените фактури, следва да се отговори как се определя цената на отделните доставки и чия е тежестта на доказване. 3. Жалбоподателят поддържа, че според практиката на ВКС: Р. №62/25. VІ.2009 г. по т.д.№ 546/2008 г. и Р.№46/27.ІІІ.2009 г. по т.д.№ 454/ 2008 г., основанието за плащане на цената на доставката е нейното приемане въз основа на експедиционни бележки и дори когато се касае за устен договор, трябва да е налице съвпадение на насрещните воли, а в случая не е налице презумпцията за приемане по чл. 301 ТЗ, фактурата е издадена една година по-късно, той не я е подписал и не доказва плащане. Поддържа, че съгласно приетото в Р.№918/14.VІІ.2003 г. по гр.д.№120/2003 г. на ВКС, при задължения с периодично изпълне – ние, основанието за плащане трябва да е доказано за всяка доставка, в противоречие с което е постановено решението. Иска да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва искането за допускане на касационно обжалване и по същество жалбата, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което са уважени осъдителни искове, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК (редакция Д.в. бр. 59/2007 г., тъй като касационната жалба е с дата 20.Х.2010 г. и се прилага § 25 от ПЗР на ЗИД ГПК (Д.в. бр.100/2010 г.) и намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Съдът е уважил исковете за плащане на цената на доставените стоки и извършените услуги, като е възприел изложеното в първоинстанционното решение, че въз основа на представените експедиционни бележки и събраните гласни доказателства за установената между страните практика на периодични устни заявки на ответника за стоките и услугите “транспорт с бетон помпа” и “заливане на бетон”, за изпълнението им от ищеца и за установения начин на забавено частично плащане от ответника, е доказано, че ищецът е доставил стоките и е извършил услугите. В това решение за цената е прието, че посочената във фактурите цена, отговаря на договореното между страните, предвид забавянето на плащанията и че са неоснователни възраженията на ответника, че цената във фактурите не отговаря на договореното между страните, както и възражението за цената на доставения варов разтвор и транспорт, изводите за което са направени при съпоставяне на цените, посочени във фактурите, представени от ищеца, във фактурите, представени от ответника и фактурата, издадена за всички доставки. Въззивният съд е добавил, че липсва писмен договор и писмени заявки от купувача, и специално направена оферта за цени, но с оглед установените между страните трайни търговски отношения, следва да се приложи чл. 292 ал. 1 ТЗ и по съображения, че ответникът е получил всяка от доставките, следователно не е отхвърлил предложенията за цена на отделните доставки, възпроизведени във фактурата, е заключил, че са възникнали договорни отношения и ответникът, като неизправна страна, не може да се освободи от задължението за престация, когато е приел престацията на ищеца без възражения, не може да се позовава на липса на общ договор и е неоснователно възражението, че не дължи плащане поради липса на изрично договорена цена.
От изложените от жалбоподателя правни въпроси, с оглед данните по делото и правомощията на ВКС по т.1 от ТР №1/2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода на делото, може да се изведе разрешеният по делото материалноправен въпрос: за задължението на купувача да плати цената на стоката след приемането й и процесуалноправният въпрос: как се доказва постигнатото от страните съгласие за цената на стоката. Тези въпроси са релевантни за делото, тъй като от решаването им зависи изходът му. Изложеният от жалбоподателя въпрос: за периодични доставки по чл. 208 ЗЗД, за съотношението между чл. 332 ТЗ и чл. 208 ЗЗД и за разграничението на продажба с периодично изпълнение и договор за периодични доставки, не са релевантни за делото, тъй като отношенията на страните не са за периодични доставки – не произтичат от един договор, в който да е предвидено заявените количества да бъдат доставени периодично, а се касае за отделни доставки по устни заявки на купувача, основани на трайни договорни отношения и изпълнението на отделните престации (заявки), е независимо една от друга, а не е основано на един договор. Въпросът за тълкуването и прилагането на чл. 326 ал. 2 ТЗ не е релевантен за делото с оглед приетото от съда, че цената, посочена във фактурите, отговаря на договореното между страните, който извод е направен въз основа на установените факти по делото и след обсъждане доводите на страните, възраженията на ответника и събраните доказателства.
Разрешените по делото правни въпроси не са решени в противоречие със съдебната практика по тези въпроси, която е в смисъл, че задължението на купувача да плати цената на стоката, възниква след приемането й, като постигнатото от страните съгласие за цената може да е и устно и се доказва с всички допустими доказателствени средства – писмени и гласни. В този смисъл е и посочената от жалбоподателя съдебна практика: Р. №62/ 25.VІ.2009 г. по т.д.№ 546/2008 г., Р.№46/27.ІІІ.2009 г. по т.д.№ 454/ 2008 г., в съответствие с която е постановено обжалваното решение. Развитите от жалбоподателя доводи по изложените въпроси съставляват оплакване за неправилност на решението по чл. 281 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 157 от 6.VІІІ.2010 г. по гр.д. № 186/ 2010 г. на Сливенски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: