2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 627
гр.София, 06.10.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2275 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Министерството на външните работи срещу решение № 781 от 26.1.2016 г., постановено по в. гр. д. № 12873 по описа за 2015 г. на Софийския градски съд, Втори „Г“ въззивен състав, с което е потвърдено решение от 21.05.2015 г. по гр.д. № 43723 по описа за 2012 г. на Софийския районен съд, Втора Г.К., 60 състав, за отмяна на уволнението на П. Т. Т. на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, за възстановяването му на предишната длъжност на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ и за осъждане на касатора да заплати 3 000 лв. обезщетение за оставането му без работа за периода от 30.07.2012 г. до 30.01.2013 г. на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.3 на ал.1 на чл.280 от ГПК по следните въпроси:
1. Налице ли е съкращаване на щата при закриване на сектор, както и премахване на всичките длъжности в него, към отдел на дирекция в държавната администрация? Според касатора по този въпрос обжалваното решение противоречи на цитираната от него практика на ВКС.
2. С какви доказателства и/или доказателствени средства следва да се установи наличието на сходни или премахването на трудови функции, когато единият от работниците или служителите не е изпълнявал такива и съответно няма изготвена длъжностна характеристика? Касаторът счита, че отговорът на въпроса е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
3. Може ли въззивният съд да изключи от доказателствения материал по делото допуснатата от първоинстанционния съд съдебна експертиза с постановения акт по делото, като преди това не даде указания за доказателствената тежест? Въззивният съд е пренебрегнал задължението си да измени доклада по делото или да даде предварително указания относно доказателствената тежест, както е предвидено в практиката на ВКС.
Ответникът по жалбата П. Т. Т. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Трудовото правоотношение между Министерството на външните работи и П. Т. Т. е прекратено на основание съкращаване на щата, когато той е заемал длъжността „главен специалист“ в Дирекция „Човешки ресурси“, отдел „Задгранични представителства“, сектор „Кадри на разпореждане“. За да приеме уволнението за незаконосъобразно и да потвърди първоинстанционното решение, с което са уважени исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, въззивният съд е изложил съображението, че служителите в сектор „Кадри на разпореждане“ не са изпълнявали каквито и да е било трудови функции и затова този сектор не представлява самостоятелно и обособено звено в предприятието на работодателя. Това съображение е дало повод на касатора да формулира своя първи въпрос в изложението, като в цитираната от него практика се дефинира понятието „обособено звено“. Въззивният съд обаче не е основал правните си изводи върху липсата на самостоятелност на сектора, а е анализирал по-нататък в мотивите си новото щатно разписание и е приел, че трудовите функции, изпълнявани в този сектор, са преминали в новосъздаденото звено „Задгранични представителства“, в което щатните бройки за главен специалист са даже увеличени. Затова е достигнал до заключението, че няма съкращаване на щата. Следователно крайният правен извод на въззивния съд за недоказаност на съкращаването на щата не почива върху тълкуването на понятието „обособено структурно звено“, поради което първият въпрос не е относим към спора и не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд.
Не е необходимо да се допуска касационно обжалване по втория въпрос в изложението, тъй като отговорът е ясен и не представлява затруднение за съдилищата. Действащите процесуални норми не предвиждат никакви ограничения в доказателствените средства за установяване на трудовите функции на работника или служителя. Съставянето на писмена трудова характеристика е задължение на работодателя, чието неизпълнение не го освобождава от доказателствената тежест да установи законността на уволнението.
Третият въпрос на касатора е израз на превратното му тълкуване на мотивите в обжалваното решение относно доказателствената стойност на приетите по делото експертизи. Въззивният съд не е кредитирал тези експертизи, тъй като е приел, че за установяването на наличието или липсата на основанието за уволнение/съкращаване на щата/ не са необходими други специални знания, освен правните познания на съда. По този начин въззивният съд е упражнил правото си по чл.202 от ГПК да не възприеме заключението на вещото лице, без да възникне задължение за даване на нови указания на страните относно доказателствената тежест. Цитираната от касатора практика/решение № 114 от 26.10.2012 г. по т.д. № 907/2011 г на Първо Т.О., № 63 от 5.4.2013 г. по гр. д. № 558/2012 г. на Трето Г.О., № 86 от 11.04.2014 г. по гр.д. № 7424/2013 г. на Трето Г.О. и № 317 от 16.01.2014 г. по гр. д. № 2896/2013 г. на Трето Г.О./ касае друга хипотеза, посочена в т.2 от ТР № 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК, при която е допуснат порок в доклада на първоинстанционния съд.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че по повдигнатите от касатора въпроси касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
Разноски на ответника по жалбата не следва да се присъждат поради липса на данни за тяхното извършване.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 781 от 26.1.2016 г., постановено по в. гр. д. № 12873 по описа за 2015 г. на Софийския градски съд, Втори „Г“ въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: