5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 627
[населено място], 08.07.2014г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №4039/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] за отмяна на решение №136 от 30.05.2013г., постановено по гр.д. № 53/2013г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 194 от 9.11.2012г., постановено по т.дело №42/2012г. на Плевенския окръжен съд. С това решение е уважен отрицателния установетелния иск по чл.124, ал.1 ГПК на ищеца [фирма]- [населено място], че не дължи вземане в размер на сумата от 66 414.38 лв., представляваща префактурирана коригирана сума за консумирана от дружеството ел. енергия за периода 22.01.2008г. до 27.10.2011г., съгласно едностранно издадени осем броя фактури. Касаторът излага доводи за недопустимост на въззивното решение, алтернативно иска неговата отмяна поради неправилност. С касационната жалба е представено Изложение на касационните основания по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Ответникът по касация дружеството [фирма]- [населено място] в писмен отговор изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване. Поддържа, че решението не е недопустимо, а доколкото се съдържа н касационната жалба такова твърдение от касатора, то не е мотивирано. Счита, че от Изложението не могат да бъдат изведени конкретни правни въпроси в нарушение на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, което задължава касатора до посочи конкретен материалноправин или процесуалноправин въпрос. Направено е искане за присъждане на разноски.
[фирма]- [населено място] е обжалвало решението на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отказано да му бъдат заплатени направените в обезпечителното производство разноски, с молба за уважаване на това искане. Позовава се на допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по въпроса за присъждане на направените в обезпечителното производство разноски с решението в исковото производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
По касационната жалба на [фирма]:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, срещу валидно въззивно решение, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
За потвърди решението на първоинстанционния съд, с което е уважен отрицателния установителен иск на ищеца, апелативната инстанция е приела установено правоотношение по договор за доставка на ел. енергия от 22.01.2008г. за стопански нужди, както и на споразумение към договора №1/23.01.2008г. към договора , като е отразено, че мощността на обекта, който се захранва с ел. енергия е 200квт. Като е обсъдил доказателствата по делото и заключението на СТЕ и ССЕ, съдът е направил извод, че разликата в изчисляването на ел. енергията за процесния обект и съответно издадените осем броя фактури е в резултатат на приложение от ответника на неправилен коефициент за трансформация, а именно вместо приложимия К=80 за трансформатори 400/5 е приложен К=40, който важи за трансформатор 200/5. Допуснатата грешка е по вина на доставчика при безвиновно поводение от страна на потребителя. Като се е позовал на СИЕ, съдът е приел, че в случая ответникът е трябвало, да издаде данъчно дебетни известия. вместо да издаде нови осем броя фактури. Съдът се е позовал на чл.25, ал.4 от ОУ, съгласно който извън случаите на ал.2, електроразпределителното предприятие изчислява количеството ел. енергия за период не по-дълъг от 30дни. Случаите по чл.25, ал.2 от ОУ, при които се изключва приложението на чл.25, ал.4 са на неправомерно въздействие върху СТИ от потребителя. Тъй като няма предявен иск за заплащане на ел. енергия за 30дневен период, а е предявен отрицателен установителен иск, съдът е счел , че тази сума не е предмет на делото.
Настоящият състав не констатира данни обжалваното решение да е евентуално недопустимо. Въззивният съд се е произнесъл по предмета на спора, с който е сезиран, поради което не е постановил недопустимо решение.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
Материалноправният въпрос: източникът на правото на вземане на енергийното предприятие договорно ли е и каква е точната правна квалификация на иска установителен по чл.124 ГПК във връзка с договорното основание ли е, обосновава общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК доколкото съдът е приел, че отношенията между страните по делото за доставка на ел. енергия се основават на сключен между тях договор от 22.01.2008г. Искът е отрицателен установителен по чл.214, ал.1 ГПК, тъй като с него ищецът цели да установи несъществуването на правото на ответника на вземане по издадените фактури за заплащане на ел. енергия. Касаторът не обосновава някоя от допълнителните предпоставки по т.1,т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, като задължителен критерий за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по този въпрос.
Вторият въпрос за предпоставките за възникване и ангажиране на отговорността на потребителя на ел. енергия за заплащане на корекционни сметки, изготвени по реда на ОУ при констатирано нарушение водещо до незаплащане в пълен обем на преминалата през СТИ употребена ел. енергия, разрешен в противоречие с практиката на съдилищата, е общо зададен, без да се отчитат установените от съда факти и направените въз основа на тях изводи, поради което също не обосновава общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване. Съдът се е позовал на допуснатата грешка от доставчика при изчисляване на консумираната ел. енергия от потребителя поради неправилно приложен коефициент, както и на клаузите на ОУ към договора за доставка на ел. енергия за предпоставките за корекция на сметки.
Не обуславящ изхода на спора по делото е въпросът за характера на констативните протоколи, като документи изготвени от името на дружеството и правните последици от това и ползвали се той с обвързваща доказателствена сила за удостоверените в него факти. По въпрос за обвързващата доказателствена сила на констативния протокол съдът не се е произнасял и не този въпрос е обусловил решаващия му извод за уважаване на отрицателния установителен иск. От значение за изхода на спора, според мотивите на апелативната инстанция, са клаузите на чл.25 от ОУ за хипотезите при които доставчикът на ел. енергия извършва корекция на сметки на потребителя на ел. енергия.
По тези въпроси касаторът не е обосновал допълнителния критерий по т.1, т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представените от касатора съдебни актове, постановени по реда на ГПК отм., се отнасят до правни въпроси, обективно неидентични по конкретното дело, като тези за корекция на сметки за минал период от време поради неточно или неотчитане на консумираната ел. енергия, поради въздействие върху СТИ или отхвърлен отрицателен установителен иск, поради обстоятелството, че ищецът не е потребител на ел. енергия от ответника по делото. По поставените въпроси не е представена задължителна за съдилищата съдебна практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, съгласно разяснението в т.2 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС.
В т.4 на Изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са изложени доводи за неправилност на решението, които не могат да бъдат обсъждани, тъй като касационните основания по чл.281, т.3 ГПК се разглеждат след като бъде допуснато решението до касационно обжалване според някои от критериите по чл.280, ал.1, т.1,т.2 и т.3 ГПК.
В т.5 е поставен въпрос за основанието за възникване на вземането на енергоразпределителното предприятие при едностранна корекция на сметки за минал период от време и има ли дружеството право на такава промяна на сметки на потребителя, произнасянето по който ще е от значение за уеднаквяване на съдебната практика и за точното и непротиворечиво приложение на закона. Според касатора съдът не е отчел факта, че в случая се касае до реално потребено количество ел. енергия. Въпросът е общо поставен и не е съобразен с мотивите на въззивния съд за уважаване на отрицателния установителен иск, поради което не обосновава общото основание по чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. Съдът е дал в случая положителен отговор за правото на електроразпределителното дружество да извърши корекцията на сметката на потребителя на ел. енергия за минал период от време, по при съобразяване на клаузите на ОУ, при които е сключен договорът за продажба на ел. енергия. Направено е разграничение на отделните хипотези, залегнали в клаузите на чл.25 ОУ за коригиране на количествата измерена ел. енергия: случаите на неточно измерена и/или неизмерена ел. енергия/ал.1/; на констатирано неправомерно въздействие върху СТИ, когато не отчита реално консумираната ел.енергия / ал.2/; при констатирана повреда на работата на тарифния превключвател/ ал.6/. Съдът е направил извод, че грешката на ответника при отчитане на консумираното количество ел. енергия, поради неправилно приложен от неговите служители коефициент, не може да бъде приравнена на хипотезите на неточно или неправилно измерване на ел.енергията от СТИ, поради което не се прилага ал.2 на чл.25 ОУ. Съгласно чл.25, ал.4 от ОУ, извън случаите на ал.2 корекцията се прави за период не по – дълъг от 30дни. Касае се до тълкуване и прилагане на конкретни клаузи на ОУ към договора за продажба на ел. енергия. След като въпросът не изпълнява общата предпоставка да е обуславящ изхода на спора, съгласно даденото в т.2 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС разяснение, не е необходимо обсъждане на предпоставките, специфични за критерия по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
В заключение, настоящия състав на ВКС, ТК намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
С оглед на резултата от касационното обжалване на ответника ще следва да се присъдят доказаните в това производство разноски в размер на 1200лв. по договор за правна защита и съдействие от 8.08.2013г.
По частната касационна жалба на [фирма] срещу решението, с което е отказано да му бъдат заплатени разноските, направени в обезпечителното производство. По поставения въпрос има задължителна за съдилищата практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно приетото в т.5 на ТР№6/2013г. на ОСГТК на ВКС, отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението, с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход.
Частната касационна жалба е основателна за доказаните в обезпечителното производство разходи в размер на 1245лв., от които 45 лв. ДТ и 1200лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №136 от 30.05.2013г., постановено по в.гр.дело№53/2013г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 194 от 9.11.2012г., постановено по т.д. № 42/2012г. на Плевенския окръжен съд, с който е уважен отрицателния установителен иск за сумата от 66 414.38 лв., както и в частта за разноските за сумата от 6657.60 лв.
ОСЪЖДА [фирма] – София да заплати на [фирма] разноски за касационната инстанция в размер на 1250 лв. и в размер на 1245 лв., разноски по ч.гр.д. № 4/2012г. на Плевенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: