Определение №627 от по ч.пр. дело №719/719 на 1-во нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
 
№ 627
 
София. 04.11.2009 година
 
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 2 ноември  две хиляди и  девета година, в състав:
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:     Никола Хитров
           ЧЛЕНОВЕ:    Елеонора Чаначева
                                     Емил Марков
                                                       
при секретар
и с участието  на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 588 /2009 год.
 
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
С решение № 344/23.01.2009 г. по в.гр.д. № 406/2008 г. на С. ОС е оставено в сила решение № 271/7.04.2008 г. по гр.д. № 846/2007 г. на С. РС, с което на основание чл.108 ЗС във вр. с п.39,ал.1 ПЗР ЗИДЗК, се признава за установено по отношение на Д. , представлявана от министъра на РРБ, че ТВК С. п. каса С. е собственик на процесния недвижим имот заедно с построената в него триетажна обществена сграда и осъжда Д. да предаде на ТВК С. п. каса владението върху описания недвижим имот, като са присъдени и разноски.
Против въззивното решение са подали касационни жалби О. у. на С. област, като пълномощник на министъра на РРБ и Д. ч. същия министър.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
1. Въпреки изрично дадените указания, изложението на О. у. по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не е подписано, а само е приподписано от гл.юрисконсулт. Независимо от това, следва да се има предвид следното:
Твърди се, че въпросът за възстановяването на правото на собственост върху одържавено кооперативно имущество по отменени кооперативни актове касае обществени отношения от значим интерес, поради което решаването му по еднакъв за всички начин е от съществено значение и произнасянето на ВКС ще е от значение за развитие на правото.
Така формулираният от този касатор материалноправен въпрос е твърде общ и има ясна дефинитивност, както в доктрината, така и в практиката, включително и представената от касатора.
Релевираната предпоставка по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК би била налице в случай при който произнасянето по конкретния материалноправен или процесуалноправен въпрос се оказва свързано по необходимост с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на неяснота, непълнота или противоречивост на последния-чл.5 ГПК, или тогава, когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго-чл.124,ал.1 ЗСВ. Този касатор не е мотивирал и посочил нито един от тези случаи.
Практиката на Върховният административен съд не са включва в съдебната практика по смисъла на ГПК.
2. В изложението от държавата ч. министъра на РРБ се сочи, че въпросът за активната легитимация на ищеца е решен в противоречие с ТР № 6/2006 г. ОСГК, съгласно което възстановяването на собствеността на имоти по п.39 ЗИДЗК от 2003 г. на кооперации и кооперативни съюзи, които са възстановили дейността си по реда на чл.49 ЗК, настъпва по право и се реализира по исков ред, а ищцовата кооперация не е такава-възстановена. Всъщност, касае се за ТР № 6/2005 г от 10.05.2006 г.
Първоинстанционният съд приема, че се касае за възстановена кооперация, което било видно от решение от 18.05.94 г. по ф.д. № 657/94 г. на С. ОС, а въззивният съд потвърждавайки първоинстанционното решение с обжалваното въззивно решение приема, че ищцовата кооперация не е възстановена, а съществувала към момента на одържавяването и към настоящия момент.
Приетото от въззивния съд за основателност на ревандикационния иск по чл.108 ЗС, противоречи на т.5 ТР 6/2005 г., тъй като ако кооперацията не е била възстановена по смисъла на чл.49 ЗК, а съществувала, то в този случай не се прилага последното предложение на т.5, а второто. Това противоречие рефлектира върху правото на осъществяване на петиторна защита по общия исков ред.
По изложените съображения, налице е приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
 
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
Допуска касационно обжалване на въззивно решение № 344/23.01.2009 г. по в.гр.д. № 406/2008 г. на С. ОС.
Указва на държавата представлявана от министъра на РРБ в едноседмичен срок от съобщаването да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 7 063 лв. по с/ка на ВКС. При неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top