ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 628
София, 10.05.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 6822 по описа за 2013г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Д.Т. като процесуален представител на С. В. Ц. от [населено място] срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд /В./ от 06.VІ.2013г. по в.гр.д. № 1377/2013г.
Ответникът по касационната жалба [фирма] В. в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК чрез М.А. – ръководител отдел „Правен” – е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването и е срещу валиден и допустим съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 06.VІ.2013г. В. е отменил решението на В..РС от 19.ІІІ.2013г. по гр.д № 14945/2012г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявеният от С. В.Ц. срещу [фирма] иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че е законно дисциплинарното уволнение на ищеца от длъжността „шофьор на пътнически автобус” със заповед от 26.ІХ.2012г. за това, че на 31.VІІІ.2012г. към 16.40 часа при извършена проверка е установено, че ищецът и още двама работници при ответника са се намирали в топлия гараж на дружеството, където по наряд за работа и по длъжностна характеристика не е следвало да се намират, като в близост до дежурния бус, управляван от ищеца, са открити 12 броя пластмасови туби по 10л, пълни с индикирана нафта, и 3 бр. празни туби по 10л, както и за това, че на 31.ІІ., на 09.VІІІ., на 13.VІІІ., на 17.VІІІ. и на 24.VІІІ.2012г. ищецът е напускал самоволно работното си място, в повечето случаи за около половин час, в един случай за близо 4 часа и в един случай за над 2 часа. Заповедта съдържа всички нормативно предвидени реквизити – издадена е от компетентен орган, в кръга на службата му, в предвидената писмена форма, с посочване на нарушителя, очертани са признаците на нарушението, времето и мястото на извършването му, наказанието и законовият текст, послужил като основание за налагането му; наказанието е наложено в срока по чл.194 КТ и при спазване на процедурата по чл.193 КТ. Прието е, че извършването на дисциплинарните нарушения е установено от показания на свидетели, обясненията на ищеца и от представената Инструкция от 10.VІ.2009г., с която Ц. е запознат, според която зареждането на преносими съдове е допустимо само при извънредни ситуации след разрешение на ръководител смяна. Тубите са били на разстояние около един метър от управлявания от ищеца микробус, което сочи на възможността той да ги види веднага след влизането си в гаража; ако те не са били там при пристигането му в гаража, в рамките на петте минути, през които е бил в гаража /според писмените му обяснения/, е следвало да види как останалите двама работници ги поставят до микробуса; намирането на ищеца скрит в топлия гараж между две машини навежда на извод, че е била налице подготовка за изнасяне на складираното количество нафта и за присвояването му, в противен случай той не е имал основание да се крие от някого. При преценката относно значимостта на нарушението е прието, че обстоятелствата, при които са осъществени действията на ищеца и са констатирани от служители на дружеството, са основание за предположение, че приготвянето за изнасяне на нафтата е с цел присвояване и извличане на имотна облага, като намерението за извършване на нарушението е взето предвид при определяне на наказанието; не са представени доказателства да е била налице извънредна ситуация и разрешение на ръководителя на смяната съобразно инструкцията, за да се приеме за допустимо съхраняването на гориво в откритите туби; касае се за умишлено извършено нарушение, обуславящо най-тежкото дисциплинарно наказание. Установено е и извършването на останалите дисциплинарни нарушения, което също налага извод за адекватност на наложеното наказание.
В изложението на С. В.Ц. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл по въпросите: 1. за правилата, при които решаващият съд формира извод за релевантните обстоятелства относно факта на дисциплинарното нарушение и неговата установеност, прилагане на опитните правила при изграждане на извод за наличие или липса на връзка между фактите, установени с гласни доказателства, и основанието за игноригиране на конкретни свидетелства с довод за противоречие в показанията – в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, без да се сочи практика на ВКС, нито такава на съдилищата; 2. установено ли е безспорно спазването на задълженията на работодателя по чл.195 КТ – в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК; 3. какви са правните последици от неспазването в цялост на чл.195 КТ и какви са последиците от липсата на описание и конкретизация на твърдяното от работодателя нарушение на трудовата дисциплина – в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК; 4. допустимо ли е налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание, позовавайки се на предположения, на догадки, на неустановеността кой, кога и при какви обстоятелства е складирал намереното гориво в помещението – в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК; 5. наличие на противоречива практика по приложението на чл.190 ал.1 т.1 КТ – три закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час, във вр. с чл.187 ал.1 т.1 КТ – закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа или неуплътняване на работното време. Представя се решение на В. по гр.д. № 219/2013г., с което уволнението на С. Й. /описан в уволнителната заповед като един от тримата участници в извършване на дисциплинарното нарушение на 31.VІІІ.2012г./ е признато за незаконно и отменено поради това, че не е установено източването на горивото да е извършено от него и да е извършил и останалите вменени му нарушения, както и определение на ВКС ІІІ ГО по гр.д. № 3000/2013г., с което не е допуснато касационното му обжалване по поставения въпрос по приложението на критериите по чл.189 ал.1 КТ при определяне на дисциплинарното наказание. В изложението са релевирани и пространни оплаквания за процесуални нарушения, необоснованост и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, представляващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваните въззивни решения. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото, т.е. от значение за формиране на решаващата воля на съда. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай изложението на касатора не отговаря на тези изисквания.
Първият и последният поставени от него въпроси са бланкетни. По първия не е посочено кои правила въззивният съд не е съобразил при формиране на изводите си и кои „конкретни свидетелства” е игнорирал „с довод за противоречие в показанията”. По петия въпрос не е посочено кое произнасяне на въззивния съд не е в съответствие с нормите на чл.190 ал.1 т.1 и на чл.187 ал.1 т.1 КТ. Непосочването на конкретни въпроси е пречка за преценка дали произнасянето по тях е от значение за изхода на спора по делото, респективно, дали то покрива твърдяното основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Останалите три релевирани в изложението въпроси са неотносими към изхода на спора. По втория и третия въпроси това е така, тъй като довод за незаконност на уволнението поради несъобразяване на посочената разпоредба ищецът не е въвел нито в исковата си молба, нито в течение на производството, поради което произнасянето по тях от касационния съд не би било от значение за крайния изход по делото. По четвъртия въпрос въззивният съд не се е произнесъл, тъй като е приел въз основа на преценка на представените по делото доказателства, а не е предположил, че е установено извършването от ищеца на вменените му с уволнителния акт дисциплинарни нарушения. Извод, основан на предположение, че приготвянето за изнасяне на горивото е извършено с цел присвояване, съдът е извел във връзка със значимостта /тежестта/ на нарушението, а не при преценката за извършването му, произнасянето по който въпрос /по приложението на чл.189 ал.1 КТ/ касаторът не е релевирал като основание за допускане на касационно обжалване. Не е релевиран като основание за допускане на касационно обжалване и процесуалноправния въпрос за доказателственото значение на косвените факти за установяване извършването на дисциплинарното нарушение.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени 200лв. юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, ГО, осми състав, № 1206 от 06.VІ.2013г. по в.гр.д. № 1377/2013г.
ОСЪЖДА С. В. Ц. от [населено място] да заплати на [фирма] В. 200лв. юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: