3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 628
София, 13.05.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1010 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 09.06.2014 година по гр.д. № 3656/2014 година на Софийски градски съд е потвърдено решение от 27.12.2013 г. по гр.д. № 31496/2013 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от В. П. П. от [населено място] против [фирма], [населено място] и е прекратено производството в частта му по иска за отмяна на заповед от 14.06.2013 г. В решението е прието за установено, че ищецът е работел по трудов договор към ответното дружество на длъжност „мениджър асистент хранене сервиз”. С молба до работодателя от 12.06.2013 г. ищецът е поискал да бъде освободен от заеманата длъжност на основание чл. 326, ал.1 КТ, считано от 17.06.2013 г. Със заповед № 189 от 17.07.2013 г., връчена на ищеца същия ден, работодателят е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 326, ал.1 КТ. Прието е, че въведеният от ищеца довод, че молбата от 12.06.2013 г. е написана под натиск на работодателя не е установен; че изразената в молбата воля за прекратяване на трудовото правоотношение е ясна и несъмнена и няма доказателства за оттегляне на това волеизявление, достигнало до работодателя преди или едновременно с молбата; че трудовото правоотношение е прекратено от работника с изтичане на едномесечния срок за предизвестие, а със заповед № 189 от 17.07.2013 г. работодателят законосъобразно е констатирал вече настъпилия факт на прекратяване на трудовия договор, поради което е отхвърлил като неоснователен предявения иск за отмяна на уволнението. С оглед обусловения им характер, като неоснователни е отхвърлил и исковете за възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от В. П. П.. Поддържа се, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпросите обвързан ли е съдът с основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, посочено от работника в молбата му за освобождаване, когато от обстоятелствата по делото се установява, че работникът не е знаел точното основание, а изявлението му за прекратяване на трудовото правоотношение съдържа вътрешни противоречия и законно ли е уволнение, извършено от работодателя по време на ползване на законоустановен отпуск от работника и при изразено изрично несъгласие на работника, вписано в заповедта за уволнение. В изложението към касационната жалба като практика на Върховен касационен съд е посочено
решение № 476 от 04.04.2012 г. по гр.д. № 1413/2010 г. ВКС. Ответникът по касационната жалба [фирма] счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение на Софийски градски съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Въпросът обвързан ли е съдът с посоченото от работника основание за прекратяване на трудовото правоотношение, когато от обстоятелствата по делото е установено, че работникът не е знаел точното основание, а изявлението му за прекратяване на трудовото правоотношение съдържа вътрешни противоречия, не е обуславящ изхода на делото. В обжалвания съдебен акт е формиран извод за ясно и недвусмислено изразена от работника воля относно основанието за прекратяване на трудовото правоотношение – чл. 326, ал.1 КТ; формиран е извод, че твърдените от ищеца пороци на волята в изявлението за прекратяване на трудовия му договор не са доказани; че не е установено и това му изявление да е валидно оттеглено. В този смисъл, неоснователен е и доводът за противоречие с изводите, формирани в посоченото решение № 476 от 04.04.2012 г. по гр.д. № 1413/2010 г. ВКС относно въпроса обвързан ли е съда от сочената от страните правна квалификация, която е длъжен да определи сам.
Неоснователен е и доводът за постановяване на обжалваното решение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпроса законно ли е уволнение при изразено изрично несъгласие на работника, вписано в заповедта за уволнение. Съгласно установената съдебна практика, трудовото правоотношение се прекратява извънсъдебно с волеизявлението на една от страните по него и е законно, когато страната е упражнила правото си при наличие на съответните предпоставки, без значение от съгласието на насрещната страна. В съответствие с така установената практика, въззивният съд е приел, че ищецът е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение извънсъдебно с изявление да бъде освободен от заеманата длъжност с предизвестие – чл. 326, ал.1 КТ, както и че последвалата заповед на работодателя има само констативен характер, тъй като трудовото правоотношение е прекратено с изтичане на срока за предизвестието, а изразеното в заповедта несъгласие на работника е без правно значение.
В съответствие с установената практика е разрешен и въпросът законно ли е уволнение, извършено от работодателя по време на ползване на законоустановен отпуск от работника. Съгласно установената съдебна практика, съобразена при постановяване на обжалвания съдебен акт, предварителната закрила при уволнение се преценява към момента на отправяне на предизвестието, поради което обстоятелството дали работникът е ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност към момента на връчване на заповедта за уволнение, констатираща прекратяването е без правно значение.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 400 лева, съставляващи възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 30.10.2014 г. с адвокат Н. Г. от Софийска адвокатска колегия. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09.06.2014 година по гр.д. № 3656/2014 година на Софийски градски съд, ІІІ „б” въззивен състав.
ОСЪЖДА В. П. П. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма], г [фирма] р. София сумата 400 (четиристотин) лева съдебни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: