ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 628
София, 13. август 2014 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч.гр.д. № 3777 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 257 и чл. 278 ГПК.
Претендира се определянето на срок за произнасяне по молба за освобождаване от такса за разглеждането на частна касационна жалба вх. № 1206/07.12.2012.
Обжалвано е определението от 31.07.2013 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 3091/2012, с което е отхвърлено искане за освобождаване от държавна такса по частна касационна жалба вх. № 1206/07.12.2012.
Недоволен от бездействието на съда е молителят К. И. Б., който счита, че молбата му не е разгледана в установения от закона срок.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че макар и по-късно съдът се е произнесъл по подадената молба с обжалваното определение, поради което определянето на срок при бавност е безпредметно.
Молителят е недоволен и от определението на съда, с което е отхвърлено искането му, тъй като той не разполага с имущество и доходи, за да внесе дължимата такса по частната жалба.
За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че дължимата такса по частната жалба е 15 лева, като този размер е съобразен с изискването да не се ограничава достъпа до правосъдие, поради което молителят има възможност да я запати, независимо от липсата на имущество и доходи.
Правилно въззивният съд е приел, че размерът на дължимата такса има значение, тъй като основанието за освобождаване е липсата на възможност да внесе не каква да е такса, а дължимата. Също правилно съдът е приел, че таксата по частната жалба е субсидирана от държавата, тъй като не може да покрие действителните разноски по производството, но в нарушение на закона е приел, че ищецът не може да бъде освободен от субсидирана такса. Когато имуществото и доходите на ищеца са недостатъчни за заделянето и на минимална парична сума, той следва да бъде освободен от внасянето такса, колкото и да е малък нейният размер.
Като е не е съобразил изложеното съдът е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а молителят – освободен от внасяне на такса по частната касационна жалба. От представената декларация се установява, че ищецът не получава никакъв доход, нито притежава недвижими имоти или друго имущество на значителна стойност.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. И. Б. от С. за определяне на срок за произнасяне по неговата молба за освобождаване от такса за разглеждането на частна касационна жалба вх. № 1206/07.12.2012 на основание чл. 257, ал. 2 ГПК.
ОТМЕНЯ определението от 31.07.2013 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 3091/2012, с което е отхвърлено искане за освобождаване от държавна такса по същата частна касационна жалба.
ОСБОЖДАВА К. И. Б. от С. от заплащането на такса по частна касационна жалба вх. № 1206/07.12.2012 на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.
Връща делото на Софийския апелативен съд за администриране на частна касационна жалба вх. № 1206/07.12.2012.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.