О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 628
[населено място], 14.10.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шести октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.
след като разгледа, докладваното от съдията К. т.д. № 88/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 от ГПК.
Обжалвано е решение №97 от 25.06.2010г., постановено по гр.дело №186/2010г. на Пернишкия окръжен съд/ неправилно посочен СГС/, с което е потвърдено решение №629 от 30.10.2009г., постановено по гр.дело № 937/2009г. на Пернишкия районен съд. Касаторът [фирма] иска отмяна на решението като неправилно поради нарушение на материалния закон – чл.111, б”в” ЗЗД относно приетото, че вземането по договора за доставка на ел. енергия е вземане за периодично плащане и се погасява с кратката тригодишна давност. Позовава се на предпоставките за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Ответникът по касация П. С. Я. от гщр. П. в писмен отговор иска да се остави касационната жалба без уважение. Няма направено искане за присъждане на разноски за тази инстанция.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса и в преклузивния срок по чл.283 ГПК. Въпреки редовността на касационната жалба, настоящия състав на първо търговско отделение на ВКС намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол, по следните съображения:
Пернишкият районен съд се е произнесъл по иск по чл.415 ГПК предявен от [фирма] за установяване на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по 34 бр. фактури за доставена на ответницата П. Я. от [населено място] ел. енергия на обща стойност 4913.29 лв. за времето от 1.10.2003г. до 31.07.2006г., мораторна лихва в размер на 889.87 лв. и разноски в заповедното производство 220.06 лв. Обективно съединените положителни искове са отхвърлени като неоснователни след приемане на направеното от ответницата възражение за погасяване на вземането по давност по чл.111, б”в” ЗЗД. Решението е потвърдено с обжалваното въззивно решение, като основаният спорен по делото въпрос е за характера на вземането – дали е периодично и дали се погасява с кратката погасителна давност по чл.111, б”в” ЗЗД. Това е поставеният от касатора материалноправен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК.
Материалноправният въпрос може да е решаван противоречиво от съдилищата, с оглед посочените от жалбоподателя съдебни актове, но е решен от ВКС с решение № 168 от 22.12.2009 г. по т.д. № 408/ 2009 г., с решение № 173 от 28.10.2010 г. по т.д.№ 1905/2009 г., постановени по чл. 290 ГПК, съставляващи задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК, поради което не е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Тъй като въззивният съд с обжалваното решение е разрешил въпроса в смисъла, съдържащ се в посочената задължителна съдебна практика, а тя е, че задължението на потребителите на ел. енергия, е трайно периодично задължение за плащане, уговорено между продавач и потребител – налице са повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в ОУ на договорите за продажба на ел.енергия на [фирма] падеж, като не е необходимо задълженията да са еднакви по размер, поради което намира приложение разпоредбата на чл. 111 б. ”в” ЗЗД.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №97/25.06.2010г., постановено по в.гр.дело №186/2010 г. на Пернишкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: