О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 628
гр. София, 19.12.2018 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2011 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
К. И. Л. и Б. Б. Л. от [населено място], чрез пълномощника им адв. Р. А., обжалват в срок въззивното решение № 778 от 5.02.2018 год. по гр. д. № 2212/2017 год. на Софийски градски съд. С него при повторно разглеждане на делото след отмяна на предходното въззивно решение с решението от 16.02.2017 год. по гр. д. № 2241/2016 год. на ВКС, І г. о., в производство по чл. 196 и сл. ГПК /отм./, във вр. с пар. 2 ПЗР на ГПК е отменено първоинстанционното решение от 9.05.2006 год. по гр. д. № 11572/2006 год. на Софийския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от [фирма] иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ срещу касаторите Л. и вместо това е постановено друго, с което е прието за установено по този иск, че К. И. Л. и Б. Б. Л. не са собственици на имот с идентификатор 68134.4300.31 с площ 2 196 кв. м., при посочените съседи, идентичен с поземлен имот № 31, кв. 1 по плана на м. „Ю. г.” – О. к., идентичен с поземлен имот пл. № 31, кв. 107Б по плана на [населено място], м. „О. к.”, идентичен с имот пл. № 31, к. л. 376 с площ 2 230 кв. м., при съседи по скица: имоти пл. № № 32, 35, 36 и УПИ ІІ-74, кв. 107Б. Със същото решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в частите му, с които е отхвърлен предявения насрещен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ от К. и Б. Л. срещу [фирма] за установяване, че последният не е собственик на реална част от 2 000 кв. м. от описания по-горе недвижим имот, както и с които е оставено без уважение искането за отмяна в частите относно този имот на нотариалния акт № 94/2004 год., нот. акт за замяна № 129/97 год. и нотариален акт от 16.06.1994 год. по нот. д. № 1805/1994 год., както и в частта, с която без уважение е оставено искането за отмяна на нот. акт № 197/1992 год., нот. акт № 136/1993 год. и нот. акт № 131/1993 год.
С въззивното решение са осъдени Л. да понесат направените от дружеството разноски, като е посочено и, че същото е постановено при участие на трети лица, техни помагачи.
Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост с искане за неговата отмяна и вместо това се постанови друго решение, с което предявеният срещу тях отрицателен установителен иск бъде отхвърлен, а предявеният от тях насрещен отрицателен установителен иск бъде уважен. Претендират присъждане на направените разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Формулиран е въпрос: Счита ли се владението на недвижим имот смутено, а придобивната давност – прекъсната, със снабдяване с констативен нотариален акт, нотариален акт за замяна на имоти или нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от собственика на имота, като са изложени съображения относно признаците на владението като елемент от фактическия състав на придобивната давност, в частност смущаването му чрез определени действия от страна на невладеещия собственик, които водят до прекъсване на придобивната давност. Посочена е съдебна практика /Р № 262 от 13.07.2012 год. по гр. д. № 944/2011 год. І г. о., Р № 376 от 12.03.2013 год. по гр. д. № 260/2012 год. І г. о. ВКС/, в която е прието, че предявяването на извънсъдебни претенции не смущава владението, нито прекъсва придобивната давност, за приложението на чл. 116 ЗЗД, във вр. с чл. 84 ЗС относно действията, обосноваващи прекъсване на придобивната давност, както и чл. 81 ЗС.
Становище за наличие на релевираното от касаторите основание за допускане на касационното обжалване се поддържа в представения от Е. И. Т., трето лице, техен помагач, писмен отговор, чрез адв. З. И.. В същия се поддържа и основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК с оглед изложените съображения за наличието на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на извода за принадлежността на правото на собственост в лицето на първоначалния ищец [фирма]. Искането е за допускане на касационното обжалване на въззивното решение и неговата отмяна и вместо това първоначалният иск бъде отхвърлен, а насрещният такъв – уважен, с присъждане на третото лице, помагач направените по делото разноски.
[фирма] и [фирма] не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да постанови решението си при новото разглеждане на делото, с което след частична отмяна на първоинстанционното решение е постановено друго, с което е признато за установено, че касаторите не са собственици на спорния имот с идентификатор 68134.4300.31 с площ 2 196 кв. м., при посочените съседи, който имот е идентичен с поземлен имот № 31, кв. 1 по плана на м. „Ю. г.” – О. к., идентичен с поземлен имот пл. № 31, кв. 107Б по плана на [населено място], м. „О. к.”, идентичен с имот пл. № 31, к. л. 376 с площ 2 230 кв. м., при съседи по скица: имоти пл. № № 32, 35, 36 и УПИ ІІ-74, кв. 107Б, и с което е потвърдено първоинстанционното решение в останалите му отхвърлителни части, въззивният съд въз основа на събраните доказателства приел, че спорният имот пл. № 31, к. л. 376 с площ 2 230 кв. м. по неодобрения кадастрален план от 1978 год. на [населено място], м. „Б. – П. Т.” е придобит от наследодателя на прехвърлителите на ищеца [фирма], респ. от последния. Независимо от установената от заключението на техническата експертиза липса на достатъчно данни за категоричен извод за наличие на идентичност между този имот и имота от 9 дка в м. „Б.–П. Т.”, придобит от наследодателя Д. М. по делбения протокол от 16.07.1958 год. по гр. д. № 3681/57 год., съдът е намерил за неоснователни възраженията на ответниците по иска относно легитимацията му като собственик. Обсъдил е данните относно имота, предоставен в дял на Д. М. по този съдебно-спогодителен протокол, при посочените в него съседи, както и представените при издаване на констативния нотариален акт № 130/1994 год. на неговите наследници документи относно легитимацията на наследодателя им въз основа на тази делба, представеното удостоверение от ТКЗС кв. С. за изключване на имота от обработваемата земя на стопанството, с оглед на което съдът приел да е неприложим ЗСПЗЗ, както и представения протокол от 26.01.94 год., подписан от наследниците на четиримата братя М. относно притежавания от Д. М. имот пл. № 966, к. л. 376, от около 12 дка и пл. № 937, к. л. 376. Съдът изложил съображения относно характера му на частен документ, съдържащ неизгодни за подписалата го М. И. Т., наследник на един от братята – И. М., факти, а именно, че братът на последния- Д. М. е собственик на имот пл. № 966, к. л. 376 от кадастралния план от 1956 год. Част от него е спорният имот пл. № 31, нанесен през 1977 – 1978 год., с площ 2 230 кв. м., при граници: от север- ПИ 32, от изток – ПИ 36, от юг – УПИ ІІ-74 и от запад – път, при направената съпоставка от вещото лице по кадастралните и регулационни планове на местността. Проследявайки документите за собственост по отделните планове е установено съвпадане на повече от един от индивидуализиращите имота белези – площ, местност и границите на имота от поне три страни, видно и от скицата към приетото заключение на техническата експертиза. С оглед на тези съображения е направен извода на въззивния съд относно установяване принадлежността на правото на собственост върху спорния имот на основание релевирания придобивен способ в патримониума на ищцовото дружество [фирма], а изводът за отричането на това право у касаторите, на основание транслативните сделки от 1992 год. и 1993 год. е обоснован със съображенията, че прехвърлителката по първата разпоредителна сделка по нот. акт № 197/92 год. М. Т. се е разпоредила с имот, който не е станал собственост на нейния наследодател И. М. по делбата по гр. д. № 3449/59 год., на която се е позовала тя при легитимацията си за собственик като негов наследник. С оглед описаните съседи на получения по тази делба реален дял е обоснован изводът, че това е друг имот, а не продадения с горния нотариален акт. А полученият от същия наследодател имот в м. „Б.” по първия съдебно-спогодителен протокол от 16.07.58 год. по гр. д. № 3681/1957 год. с оглед описаните му съседи и съпоставянето им с тези на имота по продажбата от 1992 год. отново обосновават извод за различни имоти. При тези съображения, както и с оглед подписания от М. Т. протокол между наследниците на братята М. за постигнато съгласие относно собствените на Д. и И. М. имоти, е отречена принадлежността на правото на собственост върху спорния имот в патримониума на касаторите въз основа на релевираното от тях производно придобивно основание.
По направеното от тях възражение за придобиване по давност на спорния имот, считано от придобиването му от праводателя им [фирма] от М. Т., наследник на един от братята М. – И. М. – съдът го приел за неоснователно поради липсата на установяване при пълно и главно доказване от страна на ответниците Л. на владение върху имота необезпокоявано, явно и с намерение за своене от закупуването му до предявяването на иска на 23.05.2006 год. Извод в този смисъл не може да се направи въз основа на събраните гласни доказателства, установяващи началния момент на фактическата власт от страна на К. Л., обосноваващ извод за недостатъчен период от време за придобивна давност до предявяването на иска /св. К. С./, липса на категоричност относно срока в другите показания, както и такива за осъществяване на действия в имота от страна на ищцовото дружество през 1998 год., т. е. в релевирания от Л. период за придобиването му по давност.
Извън обсъждането на свидетелските показания съдът приел, че по отношение на имота са налице действия от страна на ответниците по насрещния иск по снабдяване с констативен нотариален акт № 130/1994 год., замяна на имоти с нот. акт № 129/1997 год., покупко-продажба с нот. акт № 94/2004 год., които действия и при извод да е налице владение от страна на Л. чрез трети лица, изключват същото да е било явно и несмущавано.
Този извод, според касаторите, обосновава съдържанието на поставения от тях в изложението им правен въпрос. Според настоящият състав извод за релевантност на въпроса не може да се направи, тъй като изводът за липса на владение, характеризиращо се с двата му признака – обективен /упражняване на фактическа власт върху имота/ и субективен /намерение да се държи вещта като своя/ е обусловен от преценката на свидетелските показания. Съдът е приел, че от събраните такива, подробно обсъдени в мотивите на обжалваното решение, не се установява при дължимото пълно и главно доказване от страна на ответниците Л., наличието на владение в двата му признака, както и необходимия за придобивната давност срок.
Посочването на правните действия относно собствеността върху имота от страна на ответника по насрещния иск, респ. праводателите му, не е обусловило горния извод за липса на владение от страна на Л. като представляващи действия, смущаващи владението им, респ. прекъсващи придобивната давност, за да се приеме поставеният правен въпрос за относим към изхода на спора. Затова и не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване – правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи, а липсва и специфичната предпоставка за значението му за точното прилагане на закона, както и за развитието му, съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Освен горното, наличието на това основание е изключено при наличието на практика на ВКС, на която се позовават касаторите по формулирания от тях въпрос в изложението им. Поради липсата на релевантност на така поставения въпрос към изводите на съда за неоснователност на възражението за придобивна давност приложената съдебна практика е неотносима, поради което и не е налице и основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По тези съображения касационно обжалване на въззивното решение не може да се допусне по подадената от касаторите Л. касационна жалба, а по релевираното в писмения отговор на Е. Т., като трето лице, техен помагач, основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК съдът не дължи произнасяне.
При този изход на настоящето производство разноски не се присъждат.
Водим от горното, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 778 от 5.02.2018 год. по гр. д. № 2212/2017 год. по описа на Софийски градски съд по подадената от К. И. Л. и Б. Б. Л., двамата от [населено място], чрез адв. Р. А., касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: