ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 628
София, 19.07.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1743 по описа за 2016г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Й. като процесуален представител на Т. Й. Т. от [населено място] срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд от 22.І.2016г. по в.гр.д. № 3012/2015г.
Ответникът по касационната жалба Д. И. С. в качеството си на [фирма] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат М. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от обжалването.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С решението си от 22.І.2015г. ВОС е потвърдил решението на Варненския районен съд от 29.VІІ.2015г. по гр.д № 14353/2014г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от Т. Й. Т. срещу Д. И. С. в качеството си на [фирма] за присъждане на основание чл.59 ЗЗД на 5760лв., представляващи обезщетение за ползването без основание през периода 17.ХІ.2009г. – 12.ХІ.2014г. на хладилна камера с обем 8 куб.м, собственост на ищеца.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че ищецът, чиято е била тежестта, не е установил по делото, че е собственик на тази вещ съгласно даденото й от него описание във връзка със заключението на вещото лице от 08.VІ.2015г. във връзка с производството по обезпечение на доказателства по чл.207 ГПК и че ответникът я е държал и ползвал през процесния период. Хладилната камера не е достатъчно индивидуализирана от ищеца по брой панели, размери и дебелина на същите, по производител, марка на панелите, марка и модел на компресора и др.; освен това, първоначално ищецът е твърдял, че в магазина, отдаден от него на бащата на ответника под наем, е имало монтирана камера с обем 13 куб.м, за закупуване на която е представил договор от 1995г., а след проведеното производство по чл.207 ГПК, в рамките на което вещото лице е констатирало налични в магазина две камери – с обем 8 куб.м и с 9 куб.м, ищецът е навел нови твърдения, че още при първоначалното монтиране през 2003г. камерата е била 8 куб.м, а останалите панели до 13 куб.м били у него на вилата му, това е в противоречие с показанията на св.К., според които първоначално в магазина била монтирана камера 13 или 16 куб.м, а след разделянето на обекта на три, част от камерата била демонтирана, а според св.И. при ремонта през май 2010г. били демонтирани и оставени навън панели от хладилна камера. Доказателствата по делото не дават основание за категоричен извод, че намиращата се понастоящем в магазина камера с обем 8 куб.м е претендираната от ищеца, в тази насока е и изявлението му в с.з., според което ответникът „е работел с неговите вещи допреди няколко години и вече ги е заменил, купил си е нови – става въпрос за камера, за бъркачка и др.” Кредитирани са показанията на св.Г., че предоставил на ответника материали за сглобяема камера – панели и изпарител, с обем 8 куб.м, която ответникът монтирал в магазина – показанията на свидетеля отразяват преки негови впечатления и по делото няма нито едно доказателство /пряко или косвено/, което да ги опровергава или да ги поставя под съмнение, показанията на свидетеля, преценени и във връзка с доказателствата за закупени през 2009г. от бащата на ответника части за хладилна камера, обосновават извод, че камерата от 8 куб.м, намираща се понастоящем в магазина, стопанисван от ответника, не е тази, за неоснователното ползване на която е претенцията на ищеца. Не са установени при това положение елементите от фактическия състав на чл.59 ЗЗД.
ВКС на РБ намира, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на така постановеното въззивно решение.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът иска произнасяне от ВКС по въпроса „длъжен ли е въззивният съд на основание чл.129 ГПК служебно да извърши проверка на редовността на исковата молба и при констатирани нередовности, касаещи индивидуализацията на движимите вещи, предмет на иска, да даде указания за това на ищеца”. Твърди се, че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, както и че касационно обжалване по него следва да бъде допуснато и с оглед вероятната недопустимост на решението.
Така поставения от касатора процесуалноправен въпрос не обосновава допускането на касационно обжалване. С определения от 27.ХІ.2014г. първоинстанционният съд е указал на ищеца „да посочи точно съобразно заявените искове спрямо кои точно вещи претендира извършването на оглед” за обезпечаване събирането на доказателства, както и „да наведе фактически твърдения за всяка една от вещите, … като заяви искането си за обезщетение по отношение на всяка една от тях с посочване на вещта и размера на обезщетението”. Т.е. първоинстанционният съд е указал на ищеца необходимостта от индивидуализиране на вещите, в т.ч. и на процесната хладилна камера. В уточняващата си молба, депозирана пред съда на 15.ХІІ.2014г., ищецът е поискал при огледа от вещото лице за нуждите на обезпечаването на доказателства да опише и посочи характеристиките на вещите в стопанисвания от ответника търговски обект, в т.ч. на хладилната камера. В съдебното заседание за приемане на експертното заключение ищецът е уточнил, че камерата не е 13 куб.м /както е заявено в исковата молба/, а 8 куб.м, „защото, както каза вещото лице, тя е сглобена според пространството, другата част е при мен на вилата ми”. В първото съдебно заседание пред първоинстанционния съд процесуалният представител на ищеца е посочил, че искането е за ползването на хладилна камера с обем 8 куб.м, а не с обем 13 куб.м, с оглед установеното от експертизата, че в магазина има стара хладилна камера в размер на тези 8 кубика, която ответникът и „до настоящия момент ползва” и „за която ние имаме претенции”. При това положение е уточнено, че претенцията е за обезщетение за ползването на хладилната камера с обем 8 куб.м, намираща се в обекта, стопанисван от ответника, със стени от изолационни панели, вътрешно облицовани с ламаринени неръждаеми листа /показана на снимките в приетото заключение на съдебно-техническата експертиза/, в какъвто смисъл е поддържаното от ищеца твърдение и в касационната жалба. Следователно исковата молба не е нередовна и съдът не е дължал указания на ищеца да посочи допълнителни индивидуализиращи характеристики на процесната вещ. С оглед на това искането на касатора за произнасяне от касационния съд не касае относимо към изхода на спора дадено от въззивния съд разрешение на поставения процесуалноправен въпрос, което обосновава липсата на основната предвидена в чл.280 ал.1 ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване.
И втория релевиран в изложението процесуалноправен въпрос „следва ли ответникът да докаже своите възражения” не е от значение за спора. Съдът е приел, че освен недоказването от ищеца по несъмнен начин на елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл.59 ЗЗД относно процесната вещ, с представените от ответника доказателства твърденията на първия в тази насока са и опровергани. Т.е. приетото е, че ответникът е доказал възраженията си. При това положение въпросите, които касаторът следваше да постави като основания за допускане на касационно обжалване, следваше да се отнасят до произнасянето, обусловило този извод. Това не е сторено в случая, а касационния съд няма правомощие да вземе предвид тези въпроси служебно с оглед диспозитивното начало и правото на защита на насрещната страна в гражданския процес.
На основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени 700лв. направени разноски за настоящата инстанция – адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 16.ІІІ.2016г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, ГО, втори състав, № 73 от 22.І.20165г. по гр.д № 3012/2015г.
ОСЪЖДА Т. Й. Т. от [населено място], м-ст „З.” № 34, да заплати на Д. И. С., действащ като едноличен търговец под фирма „С. – Д. С.” със седалище и адрес на управление [населено място],[жк]бл.406 вх.9 ет.VІ ап.45, 700лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: