О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 628
гр. София, 02.12.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на тридесети ноември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1924 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Т. П. Г. против определение №230 от 27.04.2016 г. по ч.т.д.№253/2016 г. на АС Пловдив. С обжалваното определение е потвърдено определение №40 от 13.01.2016 г. по т.д. №167/2014 г. на ОС Стара Загора, с което е оставена без уважение молбата на Т. П. Г. за освобождаване от държавна такса по подадена въззивна жалба.
В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по следните въпроси, за които се твърди наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК: 1. В случаите, когато молителят по чл.83, ал.2 от ГПК участва в търговски дружества, но не са налице данни за реализиране на приходи от това участие, нито данни, че такива приходи липсват, следва ли да бъде отказано освобождаване от заплащане на държавна такса. Участието в търговски дружества основание ли е за отказ за освобождаване от заплащане на държавна такса и достатъчно ли е да няма данни за липса на приход, за да бъде основателен отказа за освобождаване. 2. В случаите, когато съдът е предположил, че молителят е титуляр на право на собственост върху недвижими имоти, въз основа на данни, които е събрал служебно, но не е обсъдил възможността за реализиране на доходи от това имущество, следва ли да се отхвърли молбата по чл.83, ал.2 от ГПК. Може ли съдът служебно по свой почин да извършва справки в Имотния регистър и при наличие на данни за недвижими имоти да презюмира възможността за реализиране на доход от тези имоти, и основание ли е за отказ за освобождаване от заплащане на държавна такса, наличието на данни за притежаван имот, от който няма възможност да се реализират доходи, нито да се продаде. 3. Следва ли при подадена молба по чл.83, ал.2 от ГПК и при съмнение от въззивната инстанция в истинността на посочените в декларацията данни, на страната да бъдат дадени указания, както и да й се даде възможност за представяне на допълнителни доказателства, установяващи тези данни. 4. Правилни и обосновани ли са формираните изводи за липса на предпоставки за освобождаване от заплащане на държавна такса при липса на доказателства за доходи, само на основата на предположения за такива.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма] заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че въпреки регистрацията на молителката в Бюрото по труда, от представените доказателства се установява, че тя е едноличен собственик на капитала на две и съдружник в едно търговски дружества с ограничена отговорност, като е собственик на поземлен имот от 3.541 дка в [населено място], [община], ведно с построените жилище със застроена площ от 71 кв.м. и овчарник с Р. от 590 кв.м. и на ? идеална част от поземлен имот от 914 кв.м. в [населено място], [община], за който са отредени два парцела и при съвкупната преценка на тези данни е направил извод, че молителката разполага с достатъчно имущество, което й позволява да заплати дължимата държавна такса.
Формулираният в изложението въпрос за възможността въззивният съд служебно, по свой почин, да извършва справки за имотното състояние на молителя, не е обуславящ, доколкото в случая се установява, че служебна справка в Търговския и/или в Имотния регистри не е извършвана – за да установи наличието на притежаваните от молителката дружествени дялове и право на собственост върху недвижими имоти, съдът се е произнесъл въз основа на представените от [фирма] извлечения от посочените регистри.
Останалите поставени в изложението въпроси се свеждат до въпроса – за извършваната от съда преценка по чл.83, ал.2 от ГПК за наличие на предпоставките за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса /общо материално състояние на молителя и на останалите относими обстоятелства/, която преценка не може да почива на предположения и за задълженията на съда в случаите, при които за определени релевантни обстоятелства, не са нагажирани доказателства.
По отношение на този въпрос, макар и обусловил решаващата воля на въззивния съд, не се установява поддържаното от касатора селективно основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Съобразно цитираните в изложението определения, в който смисъл е и константната практика на ВКС, по молбата по чл.83, ал.2 от ГПК съдът следва да съпостави размерът на дължимата държавна такса с общото материално състояние на молителя и останалите относими обстоятелства, като съдът не следва да подхожда формално при преценката за освобождаване от държавна такса и разноски, извършвана на основание примерно изброени критерии: доходи, имуществено състояние, установено с декларация /преценката на което не може да се основава на предположения за възможността за реализиране на доход/, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст. Ако по делото не са представени доказателства, а има само твърдения за липсата на достатъчно средства да се платят съдебните такси и разноски, или представените доказателства не са достатъчни за установяване твърденията за притежаваното от молителя имущество или за установяване на други обстоятелства, съдът следва да извърши преценка дали представянето на такива доказателства е необходимо и ако отговорът е положителен – да даде указания за представянето им.
В процесния случай въззивният съд се е съобразил изцяло с цитираната практика, като е приел, че съвкупната преценка на установените по делото данни, води до извод, че молителката разполага с достатъчно имущество, което й позволява да отдели необходимите средства за заплащане на дължимата държавна такса. Т.е. изводът за имущественото състояние на молителката не е направен въз основа на предположения или на бъдеща потенциална несигурна възможност за реализиране на доход, а на основание установените по делото въз основа на събраните доказателства /очевидно счетени за достатъчни за установяване на имуществото на молителката и за възможността последната да реализира достатъчен за заплащане на дължимата държавна такса, доход/ данни.
В този смисъл касационно обжалване не следва да бъде допуснато, поради което Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №230 от 27.04.2016 г. по ч.т.д.№253/2016 г. на АС Пловдив.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.