ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 628
С., 27.09. 2012 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 21 септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ:Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 540/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Обединена българска банка” АД [населено място] против определение № 1256 от 30.05.2012 г. по в. ч. гр. дело № 313/2012 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 3 от 13.02.2012 г. по преписка вх. № 447 от 13.02.2012 г. на съдията по вписванията при Районен съд – [населено място], обективиращо отказ за се разпореди извършване на нотариално действие по реда на чл. 569, т. 5 ГПК – вписване на постановление за налагане на възбрана върху недвижим имот с изх. № 01268/10.02.2012 г. на частен съдебен изпълнител А. Ц. с район на действие Окръжен съд [населено място].
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че с обжалваното определение в противоречие с представена съдебна практика е разрешен правният въпрос – необходимо ли е към молбата за вписване на възбрана да се представи скица-извадка от кадастралната карта за имота за район с одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри и въпроса свързан с реда и начина за вписване на възбрана в хипотеза, когато имотът предмет на искането, се намира в място с ободрена кадастрална карта, но без да е бил надлежно отразен в същата и съответно за него да може да се издаде скица и да има посочен идентификатор, поставен като от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че определението е въззивно, с което е потвърдено определение по дадено разрешение по същество на друго производство намира, че жалбата е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените правни въпроси не са разрешени с обжалваното определение в противоречие с установената съдебна практика на ВКС цитирана и от решаващия съд при постановяване на съдебния акт – определение по ч.гр. дело № 531/2010г., първо г. о. ВКС; определение по ч.т.дело № 733/2009 г., второ т. о. ВКС; определение по ч.т.дело № 924/2010 г., първо т. о. ВКС; определение по ч. гр. дело № 668/2010 г., трето г. о. ВКС.
Поставените въпроси касаят приложението на чл. 6, ал. 3 във вр. с ал. 1, б. „в” от Правилника за вписванията (П.), чл. 60, т. 1-7 и чл. 77, ал. 2, т. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (З.).
Съгласно чл. 6, ал. 1, б. „в” П. подлежащите на вписване актове трябва да съдържат описание на имота, до който се отнася актът с посочване на вида, местонахождението (община, населено място, адрес, местност), номера на имота, площта и/или застроената площ и границите, а ал. 3 изисква, когато недвижимият имот се намира в район с одобрена кадастрална карта описанията се извършват съобразно данните по чл. 60, т.1-7 З.. Разпоредбата на чл. 77, ал. 2 т. 1 З. изисква към молбата за вписване на възбрана в имотния регистър да се прилага скица-копие от кадастралната карта с извлечение от кадастралния регистър на недвижимите имоти, а за самостоятелен обект за сграда и схема.
С частната жалба е обжалвано определение потвърждаващо отказ на съдията по вписванията при районен съд [населено място] да впише постановление за налагане на възбрана по искане на ЧСИ върху недвижим имот собственост на длъжника по изп. дело № 20117010400255 на ЧСИ, представляващ самостоятелен обет в сграда с посочен идентификатор с предназначение – гараж в сградата с посочена площ, изграден в имот с посочен номер в местността „Г.” по кадастралната карта на [населено място].
Според установената съдебна практика по приложението на цитираните разпоредби, за вписване на възбрана върху недвижим имот представляващ самостоятелен обект, когато конкретният имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, е необходимо да се представи скица – копие от кадастралната карта на възбранения имот, а за самостоятелния обект и схема с оглед идентификацията му. Това е така, тъй като вписването на актове за имоти, за които има ободрена кадастрална карта се извършва по характеристиките на тази карта, за да се осъществи предвидената в чл. 6 З. двустранна връзка между кадастъра и имотния регистър въз основа на идентификатора на недвижимия имот с цел синхронизиране на информацията между тях и възможност от имотния регистър да се получат пълни данни за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти. Касае се до регламентиран в Правилника за вписванията ред и начин на вписване на актове, на които следва да се даде гласност. Съдията по вписванията извършва проверка дали заповедта за налагане на възбрана, а в случая постановлението на ЧСИ отговорят на изискванията на чл. 6, ал. 3 от П. във вр. с чл. 60, т. 1-7 З. и чл. 77, ал. 2, т. 1 З..
С обжалваното определение е потвърден отказа на съдията по вписванията на впише постановление на ЧСИ за налагане на възбрана върху недвижим имот на длъжника по образувано изпълнително дело с взискател, настоящият жалбоподател, като е прието, че недвижимият имот се намира в район с одобрена кадастрална карта – [населено място] има одобрена кадастрална карта от 10.12.2009 г., но към преписката не е представена кадастрална скица-схема на самостоятелния обект по кадастралната карта на града, а приложената схема-проект не отговоря на изискванията на Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастрална карта и кадастралните регистри – чл. 31-33 от същата. Прието е, че представената схема-проект не може да замести представянето на скица-копие от кадастралната карта и окончателна схема, а без удостоверяване на посочените изисквания по предвидения ред, съдията по вписванията не може да извърши вписване, извличайки данни от други източници, основание неговия отказ да бъде потвърден.
Видно от изложеното изводите на съда не влизат в противоречие с установената съдебна практика, което изключва допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК респ. по т. 3 -та, която е посочена формално без да развити съображения, налагащи промяна на така установената съдебна практика.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1256 от 30.05.2012 г. по в. ч. гр. дело № 313/2012 г. на Благоевградски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ