4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 628
С., 03.11.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 2968/ 2015 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Д. А. Н. – от [населено място] срещу Определение №458 от 08.07.2015 г. по ч.т.д.№431/2015 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено Разпореждане №3121 от 25.03.2015 г. по т.д.№1897/2012 г. на Варненски окръжен съд, с което е върната частна жалба срещу Разпореждане № 288 от 08.01.2015 г. по същото дело за връщане на въззивна жалба, с оплакване за неправилност. Жалбоподателят излага, че съдът неправилно е приел, че по реда на чл. 47 ал. 1 ГПК му е съобщено указанието за отстраняване нередовност на частната жалба, като връчителят не е пуснал в пощенската кутия екземпляр от уведомлението и липсват данни правил ли е неколкократно и в различно време опити да връчи уведомлението и намерил ли е лице, което може да го получи. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че въпросът за предпоставките, при които е приложима разпоредбата на чл. 47 ал. 1 ГПК, е решен в противоречие с практиката на ВКС и се решава противоречиво от съдилищата – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т.1 и т. 2 ГПК. Обосновава, че длъжностното лице е посетило адреса само в рамките на 10 дни, а не в рамките на един месец най-малко три пъти, съгласно Р.№829/13.12.2010 г. по гр.д.№ 1527/2010 г. на ВКС, ІV г.о., както и че не е установено по делото правило ли длъжностното лице е опит да връчи съобщението на други лица на адреса, съобразно постановените от ВКС Опр.№565/ 28.10.2009 г. по ч.гр.д.№ 577/2009 г. на ІІІ г.о. и Опр.№296/24.04.2013 г. по ч.т.д. №736/2012 г. на ІІ т.о.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] – [населено място], Гърция, по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва същата поради липса на формулиран правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, като представените съдебни актове са неотносими, оспорва и по същество частната касационна жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено разпореждане за връщане на частна жалба срещу разпореждане за връщане на въззивна жалба поради неотстраняване нередовностите на частната жалба, намира, че подадената частна касационна жалба е допустима, на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, редовна и подадена в срок.
С обжалваното определение е потвърдено Разпореждане№3121 от 25.03.2015 г. по т.д.№1897/2012 г. на Варненски окръжен съд, с което е върната частна жалба № 3887 от 05.02.2015 г. срещу Разпореждане №288 от 08.01.2015 г. за връщане на въззивна жалба, постановени по т.д.№1897/2012 г. на ОС – Варна , по съображения, че жалбоподателят не е отстранил в дадения едноседмичен срок нередовността на частната жалба досежно дължимата държавна такса. Съдът е посочил, че връчването на уведомлението е при условията и по реда по чл. 47 ал. 1 ГПК по разпореждане на съда – след като връчителят е удостоверил, че на посочения от адресата по делото адрес не може да бъде намерен и няма лице, съгласно да получи уведомлението; връчителят е залепил уведомление на входната врата на апартамента, като служебно на съда е известно от извършените по делото уведомявания на жалбоподателя чрез залепване за други указания на съда, че живее на този адрес, който е посочил по делото. Заключил е, че при залепено уведомление на вратата на апартамента на жалбоподателя, уведомяването му е гарантирано, затова не се налага и пускане на съобщение в пощенската кутия – правилен е изводът, че жалбоподателят е уведомен за недостатъка на частната жалба, който в дадения срок не е отстранил, затова частната жалба е върната.
Касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска, тъй като жалбоподателят не доказва да се решава противоречиво от съдилищата въпросът за приложението на чл. 47 ал. 1 ГПК. Този въпрос не е решен от въззивния съд в противоречие с установената съдебна практика, включително посочените от жалбоподателя актове, постановени от ВКС. Тази практика е в смисъл, че когато ответникът не може да бъде намерен на посочения от него адрес или по адресната му регистрация; и не се намери лице, което да е съгласно да получи съобщението, съдът разпорежда връчване по реда на чл. 47 ал. 1 ГПК. Връчването се извършва със залепване от връчителя на уведомление на вратата на жилището или на пощенската кутия, а при липса на достъп до тях – на входната врата или на видно място около нея, а когато има достъп до пощенската кутия уведомление следва да се пусне и в нея; в уведомлението се посочва къде са оставени книжата и че адресатът може да ги получи в двуседмичен срок от залепване на уведомлението и ако не се яви за получаване в този срок, уведомлението се смята връчено.
С оглед изложеното е неоснователен доводът на жалбоподателя, че в нарушение на съдебната практика съдът е приел, че са налице условията на чл. 47 ал. 1 ГПК, без връчителят да посети адреса най-малко три пъти в рамките на срок, по-дълъг от един месец и че съдът не коментира дали връчителят е правил опит да връчи съобщението на друго лице на адреса, което е съгласно да го получи. Съдът разпорежда връчване чрез залепване, когато са налице условията по 47 ал. 1 ГПК – при установяване от връчителя, че въпреки многократните посещения по различно време, не открива адресата на посочения от него по делото адрес и няма лице, което да получи уведомлението – тези изисквания в случая съдът е установил въз основа извършеното от връчителя удостоверяване и е обсъдил при преценката налице ли са условията на чл. 47 ал. 1 ГПК, за да разпореди връчване чрез залепване. Съдебната практика не установява срок и брой на посещенията на връчителя, които да са относими към всички случаи на призоваване чрез залепване – трябва връчителят да удостовери, че е положил достатъчно усилия да открие адресата на адреса и че не намира лице, което да получи уведомлението – тогава съдът разпорежда връчване чрез залепване. Когато е удостоверено от връчителя, че е залепил уведомление на входната врата на апартамента на адресата, на адреса, който той е посочил по делото, и на който живее – облстоятелство, служебно известно на съда от извършени на този адрес други уведомявания на адресата за дадени му от съда указания във връзка с подадената въздзивна жалба, е обезпечено правото му да бъде уведомен – процедурата по чл. 47 ал. 1 ГПК е спазена.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 458 от 08.07.2015 г. по ч.т.д.№431/ 2015 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: