2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 628
гр. София, 07.06.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1038 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Т. К. и М. Г. Н. против решение № 144/30.11.2016 г., постановено по гр.д.№ 416/2016 г. от състав на Апелативен съд – Б..
Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът се е произнесъл по основателността на предявени субективно съединени искове с правно основание чл.59 ЗЗД, като е приел същите за основателни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд.
Съдът е приел, че претенцията по чл.59 от ЗЗД размества тежестта на доказване, като изисква ищецът да установи получаването на недължимата престация от ответната страна и е достатъчно само да твърди, че няма задължение за даването й, а ответникът може да се брани като отрече плащането или го признае, но твърди и докаже основание за него. Съдът е подчертал, че защитата на ответниците е построена върху възраженията, че са получили от ищеца само по 10 000лв., при това погрешно възприемайки, че им се предава обезщетение от застрахователя, като и затова са ги върнали на Г. след връчването на исковата молба по делото, а по 30 000лв. никога не са получавали фактически, нито са попълвали разписки, доказващи техни изявления в този смисъл. Съдът е приел, че така оспорват автентичността на всичките разписки не откъм положените си подписи като издатели, а откъм отразения преди тях текст, като в тази насока е посочил, че тежестта на доказване в този случай се носи от ответниците, за които документите създават неблагоприятната привидност, че признават получаването на процесните суми, както и че оспорването на автентичността на документите също подлежи на доказване с всички възможни и допустими от ГПК доказателствени средства. Съдът е кредитирал заключенията на вещите лица изцяло и в тази връзка не е допуснал нова комплексна експертиза, съгласно направеното във въззивната жалба на ответниците искане, съобразявайки още това, че поддържаните в нея доводи са само за измама при изготвянето на документите с кражба на подпис, чрез представяне на вниманието на въззивниците на няколко последователни листи с аналогично съдържание, довело в съвкупност с доверието от близкото родство, до безкритичното им подписване. ответниците отричат приемането на процесните суми, но доказано автентичните им разписки за по 30 хиляди лева, получени като обезщетение за смъртта на наследодателя от нямащия никакво собствено задължение за това ищец са достатъчни, за да установят верността на твърдението за неоснователно обогатяване в същия размер и за уважаване на заявените по делото главни претенции, защото изявленията в тях представляват признание на издателя за неизгодни факти, които имат доказателствена сила за установяването им. Прието е за ирелевантно в случая възражението, че процесните разписки са без дати, защото по делото не се изследва конкуренция на права между правни субекти, за които точният момент на съставянето на документите би имало значение. Поради подписването си от издателите- ответници, съдът е приел, че съдържанието на разписките ги обвързва изцяло, което е достатъчно за целите процеса. Всички твърдения за измамливи и заплашителни действия от страна на ищеца спрямо ответниците с цел плащането на спорните суми съдът е приел за неподкрепени от доказателствата в процеса и не могат да обосноват извод за недължимостта им.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване, касаторите твърдят, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Поставен е правен въпрос, касаещ задължението на съда да следи служебно за наличието на преюдициален спор, във връзка с направено искане за спиране на настоящото дело. Твърди се, че в тази връзка произнасянето на съда е в противоречие с ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. На първо място, не се твърди, че пред друг съд е висящо дело, от което да зависи изхода на спора по настоящото дело. Твърдението е за наличие на досъдебно производство пред органите на разследването, като в тази насока съдебната практика е константна, че за да са налице предпоставките за спиране на производството поради наличието на преюдициален спор, то следва да е налице дело пред съд, а не пред органите на предварителното наказателно производства, като в тази насока липсва соченото противоречие, доколкото цитираното тълкувателно решение касае наличието на висящ спор пред съд. При установяване на престъпление по надлежния процесуален ред – влязла в сила присъда, реализацията на правата на страните следва да се извърши по реда на извънредния способ за отмяна на вдлузли в сила неправилни решения.
Поставен е правен въпрос, касаещ възможността да се изследва истинността на документ чрез неговото унищожаване, ако това е единствения начин да се установи неговата истинност. Сочи се противоречие по този правен въпрос с решение № 133/2010 г., постановено по т.д.№ 946/2009 г. на ВКС, ІІ т.отд. Съдът не е отрекъл тази процесуална възможност, но видно от определението му, постановено в закрито съдебно заседание, с което е отказал допускането на нова експертиза във въззивното производство, мотивите за това са различни и в тях не се съдържа произнасяне по този правен въпрос. Липсата на произнасяне от състава на въззивния съд по правния въпрос, води и до неговата неотносимост.
Във въззивната жалба липсват оплаквания във връзка с процесуални нарушения на първоинстанционния съд по изготвения от него доклад по делото и разпределената доказателствена тежест, като в тази насока, доколкото въззивния съд не следи служебно за подобен вид процесуални нарушения, поставените правни въпроси относно доклада на първата инстанция, са неотносими към производството по чл.288 ГПК.
Останалите въпрос, посочени в изложението, касаят спора по същество, доколкото се интерпретират събраните по делото доказателства и изводите на съда от една страна въз основа на събраните по делото доказателства, като се правят изводи, различни от тези на съда. Проверката на обосноваността на решението на въззивната инстанция е недопустимо да се извършва в производството по чл.288 ГПК, доколкото необосноваността, като порок на съдебното решение не е сред касационните основания по чл.280 ГПК, а евентуалното й наличие следва да се провери при разглеждането на касационната жалба по същество, но едва след като са налице основания за допускане до касационно обжалване.
Предвид изложеното, касационното не следва да се допуска.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 144/30.11.2016 г., постановено по гр.д.№ 416/2016 г. от състав на Апелативен съд – Б..
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.