О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 628
София, 07.07.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на втори юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 3645 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат М. Т. срещу решение № 199/24.06.2015 г. /погрешно посочено от касатора от 27.05.2015 г./ на Варненски апелативен съд /ВАС/, търговско отделение по в.т.д. № 66/2015 г., с което е отменено решение на Варненски окръжен съд /В./, уважаващо иск на настоящия касатор срещу [фирма] по чл.327 ТЗ и е постановено друго решение, отхвърлящо предявените искове със законните последици. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба на [фирма] оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, съдът взе предвид следното:
Пред В. са предявени искове от [фирма] срещу [фирма] по чл.327 ТЗ за сумата 49959.96 лв., представляваща дължима цена за продадена електроенергия по фактура №-000020/30.05.2013 г., поради отмяна на решение на ДКЕВР № Ц-33/14.09.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата. Ищецът твърди, че с оглед отмененото от ВАдмС решение на ДКЕВР № Ц-33/14.09.2012 г. не е налице погасителен ефект въз основа на протокол за прихващане на взаимни задължения № 3/10.06.2013 г., поради което претендира от [фирма] цената на продадена електроенергия в пълния размер по фактура №-000020/30.05.2013 г. и която е останала неиздължена в цялост. Исковете са уважени от В., чието решение е отменено от ВАС и е постановено друго, отхвърлящо предявените искове. ВАС е приел, че ищецът [фирма] има качество на производител на електроенергия като собственик на фотоволтаична електроцентрала /Ф./, като възобновяем източник на енергия по смисъла на действащия ЗЕВИ. Произведената активна електроенергия се доставя в електроразпределителната мрежа и изкупува по преференциални цени от купувача [фирма], като същевременно ищецът [фирма] е и потребител на мрежата, тъй като се снабдява от нея с електроенергия, необходима за функциониране на съпътстващите устройства. ВАС е приел, че страните са субекти на договорно правоотношение по предоставяне на възмезден достъп до електроразпределителни мрежи, чието съдържание е определено в закона и е индивидуализирано в административен акт на ДКЕВР като регулаторен орган. Изводът на ВАС е направен с оглед данните, че страните не са сключили договор за достъп в срока по §197 ал.1 ПЗР на ЗИДЗЕ и че енергоразпределителното дружество е сезирало ДКЕВР с искане за определяне на условията за достъп при условията на §197 ал.2 ПЗР на ЗИЗДЕ. Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР е постановено именно в процедура по §197 ал.2 ПЗР на ЗИЗДЕ и представлява индивидуален административен акт, който определя същественото съдържание на договорната връзка между страните. Допълнително дължимата престация в полза на електроразпределителното дружество е определена като временна цена на основание чл.32 ал.4 ЗЕ. Определените временни цени с посоченото решение на ДКЕВР за достъп са отменени с решение на ВАдмС, което на основание чл.177 ал.1 АПК има действие спрямо всички. Установено е по делото, че между [фирма] като цесионер и [фирма] като цедент е постигнато съглашение за прехвърляне на вземане с пасивно задължено лице [фирма] в размер на 49959.96 лв., дължимо по фактура №-000020/30.05.2013 г., съставляващо цена за достъп на производител на електроенергия до електроразпределителната мрежа – протокол № 3/10.06.2013 г. С този протокол се удостоверява изявление на ищеца, като продавач на произведена електроенергия и производител, разпределен към разпределителната мрежа и изявление на [фирма], като цесионер – кредитор на ищеца за цена за достъп до мрежата и длъжник за цената на произведената електроенергия за прихващане при общ размер на прихванатите суми за периода на насрещно фактуриране в размер на 49959.96 лв. Според ВАС отмяната на административния акт, регламентиращ временни цени за достъп, не формира основания на престацията, а индивидуализира единствено нейния размер, поради което с отмяната на временните цени с решението на ВАдмС не се променя възмездното правоотношение в безмъзмездно. От ВАС са изложени и съображения за последващо определените от ДКЕВР окончателни цени и компенсаторни мерки по чл.32 ал.4 ЗЕ с решение № Ц-6/13.03.2014 г. и решение № КМ-1/13.03.2014 г., при което е прието, че механизмът за компенсация, предвиден в специалния закон изключва приложение на общите правила по чл.55 ЗЗД. С оглед на това ВАС е приел, че [фирма] е придобило на валидно правно основание прехвърлените вземания от [фирма], прехвърлянето е надлежно съобщено на длъжника и към момента на извършване на процесните изявления за прихващания са налице еднородни насрещни вземания, установени по основание и размер към този момент. С оглед на това ВАС е приел, че предявените искове на [фирма] са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В изложението си по чл.284 ГПК, касаторът формулира въпроси в 13 пункта, свързани с отмяната на административния акт, определящ временни цени от регулаторния орган, неговото действие във времето, значението му за отпадане на породените от него последици и поражда ли задължение за реституция на положението от преди действието му. За разрешение на тези въпроси касаторът твърди допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК, като прилага влезли в сила решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, на въззивни съдилища и ТР на ВС. Настоящият състав на ВКС намира, че разрешението на въпросите е свързано като цяло с темпоралното действие на влязло в сила решение на ВАдмС, отменящо индивидуален административен акт по смисъла на чл.13 ал.2 ЗЕ, инкорпориран в решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР /сега КЕВР/. По така формулираният обобщен и конкретизиран въпрос /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/ са налице решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК /р. № 212/23.12.2015 г. по т.д. № 2956/214 г. на І ТО, р. № 157/11.01.2016 г. по т.д. № 3018/2014 г. на ІІ ТО и р. № 155/11.01.2016 г. по т.д. № 2611/2014 г. на ІІ ТО/ и представляващи задължителна съдебна практика /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/, а обжалваното решение на ВАС е в отклонение на приетото в тях, поради което следва да се допусне касационно му обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по този въпрос. При наличие на основание за допускане на касацинно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок, считано от съобщението до него, да внесе и представи доказателства за заплатена държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 999.20 лв., определена съгласно чл.18 ал.2 т.2 от ТДТСС по ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 199/24.06.2015 г. на Варненски апелативен съд, търговско отделение по в.т.д. № 66/2015 г.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място], [улица] ет. 4 ап. 10 да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 999.20 лв. /деветстотин деветдесет и девет лева и 20 ст./ и представи доказателства за това в едноседмичен срок, считано от получаването на съобщението. При невнасяне на държавната такса по сметка на ВКС в посочения срок и представяне на платежния документ, производството по касационната жалба ще бъде прекратено, което да се впише в съобщението до касатора.
След представяне на вносния документ, делото да се докладва на председателя на Първо отделение на ТК на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.