1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 628
[населено място], 08.11.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на трети ноември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 607/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 и ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Т. И. срещу определение на Старозагорски окръжен съд № 192 от 24.08.2010 г. по ч.гр.д.№ 408/ 2010 г. С атакуваното определение е потвърдено определение на Старозагорски районен съд по гр.д.№ 2663/ 2010 г., с което е прекратено производството по делото поради постигане на спогодба между жалбоподателката и С. Й. А., а е оставена без разглеждане частната жалба срещу определението на районния съд за одобряване на спогодбата.
Частната жалбоподателка счита за неправилен изводът на окръжния съд, че не подлежи на обжалване определението, с което се одобрява съдебна спогодба. Според нея до влизането в сила на това определение подписът й е оттегляем и именно поради това е уредено правото на обжалване – за да може да се оттегли съгласието й. По отношение на определението за прекратяване на делото твърди, че са налице основанията по чл.280 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. На дадената й възможност за уточняване на въпрос, който да има значението по цитираната разпоредба, жалбоподателката е отговорила с изложение, в което поддържа, че при постановяване на определението е нарушен материалния и процесуалния закон. Моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен и делото да бъде върнато на районния съд за разглеждане на предявения иск по същество.
Ответната страна – С. Й. А. – не взема становище по частната жалба.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, потвърждаващо прекратяването на производството по делото, е неоснователно.
Това допускане, съгласно чл.274 ал.3 от ГПК, е възможно само ако са налице предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК – т.е. ако в обжалваното определение е отговорено на правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, който се решава противоречиво от съдилищата или който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Въпреки дадената й от въззивния съд възможност, жалбоподателката не е изложила правен въпрос, който да има значението по чл.280 от ГПК. Не са такъв въпрос доводите за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения или за неправилно приложение на материалния закон. Такива порочни процесуални действия на съда могат да са основание определението му да бъде отменено, но не могат да бъдат основания за допускане на касационното обжалване. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваният акт и значението му по чл.280 от ГПК. Върховният касационен съд няма право да извлича този въпрос или да допуска обжалването по въпрос, който не е формулиран. Когато въпреки дадените му възможности да уточни въпросът от значение за спора касаторът не е сторил това, той следва да понесе последиците от това си процесуално поведение. Съгласно цитираното тълкувателно решение, „непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това”.
В частта, в която се атакува определението за оставяне на въззивната частна жалба без разглеждане, касационната частна жалба се явява допустима на общо основание, съгласно чл.274 ал.2 изр.1 от ГПК. По същество обаче също е неоснователна.
Съдебната спогодба е съглашение между равнопоставени субекти за уреждане на един правен спор между тях с тази разлика, че договорът се сключва в хода на висящ съдебен процес по повод спорното в него право. Съдът одобрява спогодбата ако тя не противоречи на закона и на добрите нрави. Договорният характер на спогодбата означава, че тя може да се атакува пред съда поради пороци във волята така, както всяка друга двустранна сделка, но тя не може да бъде обжалвана – чл.234 ал.3 от ГПК. Не може да бъде обжалвано и определението за одобряване на спогодбата, тъй като то нито прегражда процеса (чл.274 ал.1 т.1 от ГПК), нито е изрично предвидено в закона като обжалваемо (чл.274 ал.1 т.2 от ГПК). Определението за одобряване на спогодбата обективира преценката на съда, че сключеният в хода на процеса договор по повод спорното право не противоречи на закона и морала, но не туря край на делото. Преграждащо е определението за прекратяване на производството, което може да се обжалва пред три инстанции. Самостоятелното обжалване на определението за одобряването на спогодба обаче не е уредено от законодателя като възможно.
Предвид изложеното жалбата е неоснователна. Обжалваното определение следва да бъде потвърдено в частта, с която е оставена без разглеждане въззивната частна жалба, а в останалата му част няма основания да се допусне касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Старозагорски окръжен съд № 192 от 24.08.2010 г. по ч.гр.д.№ 408/ 2010 г. в частта му, в която е потвърдено определение на Старозагорски районен съд по гр.д.№ 2663/ 2010 г. за прекратяване на производството по делото поради постигане на спогодба.
ПОТВЪРЖДАВА определение на Старозагорски окръжен съд № 192 от 24.08.2010 г. по ч.гр.д.№ 408/ 2010 г. в частта му, с която е оставена без разглеждане частната жалба на С. Т. И. срещу определение на Старозагорски районен съд за одобряване на спогодбата, постигната по гр.д.№ 2663/ 2010 г. между С. Т. И. и С. Й. А..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: