О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 628
София, 18.06.2010
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на четиринадесети юни, две хиляди и десета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.1799 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Г. Ц. от гр. И., чрез адв. П срещу въззивно решение № 509 от 28.07.2009 г. по гр.д. № 523/2009 год. на Софийски окръжен съд, с което е отменено решението на Ихтиманския районен съд от 31.03.2009 г. по гр.д. № 638/2008 г., като вместо него е постановено ново, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу “Ч” А. , гр. И. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ – за признаване уволнението му извършено със заповед № 125 от 27.10.2008 г. за незаконно, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и заплащане на обезщетение по чл.225 ал.1 КТ.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят сочи, че въззивния съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси от значение за изхода на делото.
Ответникът “ Ч. ” А. , гр. И. в писмения отговор на касационната жалба изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., констатира че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да отмени решението на първата инстанция, с което са били уважени предявените от И. Г. Ц. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ и постанови ново, с което ги отхвърли въззивният съд е приел, че при налагане на дисциплинарното наказание “уволнение” е спазено изискването на чл. 193 КТ и чл.195, ал.1 КТ, както и че е налице материалноправното основание за упражняване от работодателя на правото на уволнение по чл.190, ал.1, т.7 КТ вр. чл.187, т.2 КТ- тежко нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в явяване на жалбодателя на работа в нетрезво състояние, което не му позволява да изпълнява трудовите си задължения.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по процесуалнопраните въпроси-кога се преклудира правото на ответника да представи писмени доказателства, които са му били известни към датата на изтичане на срока за подаване на писмен отговор на исковата молба и намира ли приложение разпоредбата на чл.266, ал.3 ГПК при положение, че във връзка със събирането на доказателствата първоинстанционния съд не е допуснал процесуални нарушения.
Поставените в изложението процесуалноправни въпроси не дават основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, тъй като не обуславят решаващите изводи на съда за неоснователност на исковете по чл. 344, ал.1, т.1-3 КТ.
По въпроса за процесуалната преклузия на сроковете за представяне на доказателства по чл.312 ГПК законът е дал отговор в чл.313 ГПК. Разпоредбата на чл.313 ГПК установява ранна преклузия на процесуалните действия, които страните могат да извършат в изпълнение на указанията на съда- т.е. за посочване и представяне на доказателства. След изтичане на този срок те губят тази възможност, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. В настоящият случай въззивният съд е приел, че на ответната страна не е връчен препис от разпореждането на съда и че срокът по чл.312, ал.2 ГПК не е започнал да тече за нея към датата на първото съдебно заседание, когато са представени писмените доказателства, поради което неправилно пръвоинстанционния съд е отказал да ги приеме. Затова с определение от 18.06.2009 г. е приел представените писмени доказателства от ответната страна. Този извод на съда е фактически, с оглед конкретните данни по делото и касае правилността на решението, което е основание по чл.281, ал.1, т.3 ГПК, но не обуславя приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.266, ал.3 ГПК установява, че доказателствата, които не са били допуснати пред първата инстанция поради нарушаване на съдопроизводствените правила се събират във въззивното производство, след като това е поискано с въззивната жалба. В случая въззивният съд е приел, че преклузията за посочване на доказателства от ответната страна не е настъпила, тъй като същите са били своевременно представени и поради допуснато процесуално нарушение от първата инстанция не са били събрани. И този извод на съда е фактически и касае правилността на решението, но не обосновава приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК.
По въпроса намират ли приложение разпоредбите на чл.146 ГПК и чл.147 ГПК в бързото производство също не следва да се допусне касационно обжалване, тъй като жалбоподателят не е обосновал относимостта му към конкретния казус.
По изложените съображения, съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касация.
Водим от горното, Върховният касационен съд, III гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 509 от 28.07.2009 г. по гр.д. № 523/2009 год. на Софийски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :