О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 628
гр.София, 18.06.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №3984 по описа на І г.о. за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Т. К. Т. и М. В. Т., двамата от гр. С., против решението от 22.04.2008г., постановено по гр.д. №2772/2003г. на Софийски градски съд, с което след като е отменено в обжалваната част решението от 14.03.2003г. по гр.д. №7104/1997г. на Софийски районен съд, е отхвърлен предявения от Т. К. Т., П. К. Б. , М. Л. Т., М. В. Т., С. Д. Т. и Г. А. Т. срещу „Б”А. , гр. С., иск с правно основание чл.108 от ЗС за ревандикация на 1/2ид.част от недвижим имот в гр. С., съответните ид.части от общите части на сградата и 1/2ид.част от мястото, в което е построен.
Касаторите считат, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Постъпил е писмен отговор от ответника по жалбата „Б”А. , който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и жалбата като неоснователна.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК /във връзка с чл.218в, ал.1 от ГПК отм./, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение след като е отменено първоинстанционното решение в обжалваната част, е отхвърлен предявения от Т. К. Т., П. К. Б. , М. Л. Т., М. В. Т., С. Д. Т. и Г. А. Т. срещу „Б”А. , иск с правно основание чл.108 от ЗС за ревандикация на 1/2ид.част от недвижим имот в гр. С. магазин и мястото в което е построен, както и съответните ид.части от общите части на сградата.
Ищците са поддържали, че притежават 1/2ид.част по реституция по реда на ЗВСОНИ и наследствено правоприемство.
Въззивният съд е приел, че не е доказана активната легитимация на ищците по предявения ревандикационен иск, тъй като не е налице предпоставката на чл.1, ал.1 от ЗВСОНИ – имотът да съществува реално до размерите, в които е отчужден. От фактическа страна е приел за установено въз основа на събраните във въззивната инстанция писмени доказателства и експетното заключение, изготвено въз основа и на тези доказателства по делото, че при отчуждаването на недовършената сграда, че двата дюкяна/сега един магазин в шест-етажната сграда/ не са били изградени, тъй като не е имало поставена плоча на приземния етаж, в който са се намирали двата дюкяна. Също така не всички ограждащи стени на приземния етаж са били изградени при отчуждаването.
Касаторите считат, че следва да се допусне касационно обжалване, тъй като атакуваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по въпроса с обема на „одържавения имот, който да съществува в размерите, в които е отчужден”. Позовават се на решение №463 от 16.03.1996г. по гр.д. №1094/1995г. на ВКС, ІV г.о. и Тълкувателно решение №1 от 17.05.1995г. по гр.д. №3/1994г. на ОСГК на ВКС. Първото решение се отнася до различен проблем – съборен е изцяло мансарден етаж и са построени нови два етажа – в този случай установената практика на ВКС, изразена и в решението, на което касаторите се позовават, приема, че в тази част имотът е променен и не е същият, поради което не подлежи на реституция. Разясненията, дадени в тълкувателното решение, също са по други въпроси – възстановява ли се правото на собственост при промяна на предназначението на отчуждените недвижими имоти; възстановява ли се правото на собственост по отношение на отчужден незастроен имот, който след одържавяването му е застроен. В случая с оглед на приетото за установено от фактическа страна, че строежът към момента на отчуждаването не е бил завършен във вид за някой от обектите, за да бъдат самостоятелни обекти на собственост, е прието, че осъщественото строителство върху земята след одържавяването е пречка за реституцията.
Не е налице и второто от релевираните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване на решението. На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона” най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая касаторите само са посочили това основание, но не са се позовали нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна практика, но неправилна, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице по отношение на разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗВСОНИ, тъй като има установена практика на ВКС по приложението й.
С оглед изложеното касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 22.04.2008г., постановено по гр.д. №2772/2003г. на Софийски градски съд, по касационна жалба на Т. К. Т. и М. В. Т..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: