О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 629
София, 12.11.2019 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. дело № 459/2019 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд „Земеделие“, [населено място] срещу решение № 90 от 22.11.2018 г. по гр. д. № 330/2018 г. на Видински окръжен съд, с което е потвърдено решение № 100 от 28.05.2018 г. по гр. д. № 38/2015 г. на Белоградчишки районен съд. С първоинстанционния акт са отхвърлени предявените от касатора срещу Н. Л. Я. от [населено място] обективно съединени искове: иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за връщане на сумата 24 446 лв., изплатена по договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ № 05/112/02490 от 12.10.2009 г. и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1559.63 лв. – законна лихва за забава върху първата сума за периода от 21.06.2014 г. до 04.02.2015 г., като е уважен предявеният от Н. Л. Я. срещу Държавен фонд „Земеделие“ инцидентен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на т. 4.28. от същия договор.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно на всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания. Счита, че в противоречие с указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд се е произнесъл по въпроса за приложението на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, без да е бил надлежно сезиран от заинтересованата страна. Развива подробни съображения в подкрепа на становището си, че процесният договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е развален едностранно от Фонда поради неизпълнение на две конкретни задължения на ответницата и че по отношение на същото е недопустима преценка за незначителност на неизпълнението по реда на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, доколкото страните изрично са ограничили приложението на тази норма, предвиждайки възможност за разваляне на сключения между тях договор при неизпълнение на всяко от посочените задължения, в т. ч. и на задълженията по процесните две клаузи. Касаторът изразява несъгласие и с извода за нищожност на клаузата по т. 4.28 от договора, установяваща задължение на ползвателя на помощта да има постоянен или настоящ адрес в общината, където извършва подпомаганата дейност или в община, съседна на нея, като аргументира неправилността на този извод с твърдението, че посочените от въззивния съд норми от Закона за гражданската регистрация не са императивни и че приетата за нищожна клауза преповтаря всъщност разпоредбата на чл. 29, ал. 3 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г.
В изложението по чл. 284, ал. 3,т. 1 ГПК касаторът моли за допускане на касационното обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради това, че: 1. „Спорът, по който ОС – Видин се е произнесъл, е решен в противоречие с практиката на ВКС – Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК“, тъй като въззивната инстанция не е следвало да изследва по същество фактическите и правните предпоставки за приложение на чл. 87, ал. 4 ЗЗД; 2. Постановеното решение е в противоречие и с постановените по реда на чл. 290 ГПК решения – № 931 от 21.01.2010 г. по гр. д. № 5000/2008 г. на ІІІ г. о. и № 202 от 25.07.2012 г. по гр. д. № 1145/2011 г. на ІІІ г. о. „по въпроса за допустимостта на преценката по чл. 87, ал. 4 ЗЗД от съда, ако страните договорно са ограничили приложението на нормата“; 3. „Спорът, по който ОС – Видин се е произнесъл, е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото“, като в тази връзка е поставил въпросите: „С оглед характера на договора за отпускане на финансова помощ по чл. 21, ал. 2 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г., приложима ли е разпоредбата на чл. 87, ал. 4 ЗЗД при констатирано неизпълнение на задължение по договора, различно от неизпълнение на предвидените в бизнес плана инвестиции, основни дейности и цели; С оглед характера на договора за отпускане на финансова помощ по чл. 21, ал. 2 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г., какъв е начинът за определяне на критерия „незначителност“ на неизпълнението, с оглед интереса на кредитора“.
Ответницата по касация – Н. Л. Я. от [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване по съображения в писмен отговор от 18.02.2019 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
При постановяване на въззивното решение съдът е приел за безспорно установено, че: Между страните по делото ДФ „Земеделие“ и Н. Л. Я. е сключен договор № 05/112/02490 от 12.10.2009 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г.; В изпълнение на договора ищецът е превел на ответницата сума в размер на 24 446 лв.; Поетото с договора основно задължение – създаване и модернизиране на земеделско стопанство – лешникова градина – е изпълнен от страна на бенефициера; Не са изпълнени поетите от същия задължения по т. 4.28 и т. 4.29 от договора за периода 10.09.2009 г. – 12.10.2014 г. да има постоянен и настоящ адрес в [населено място], обл. В. и да няма трудови или служебни правоотношения за повече от 4 часа дневно; С уведомително писмо за отхвърляне на плащанията от 01.05.2014 г., поради неизпълнение на посочените две задължения, на основание т. 4.7 и т. 6, б. „г“ във връзка с чл. 87, ал. 2 ЗЗД, ДФ „Земеделие“ е развалил процесния договор и е поканил ответницата да възстанови получената по него сума.
Решаващият състав не е споделил извода на първата инстанция, че поради липса на ясно изразена воля от страна на Фонда, както в уведомителното писмо, така и в исковата молба, процесният договор не е развален и поради това искът по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за връщане на платената по него сума е неоснователен. Според него, и в двата посочени документа такава воля е изявена, но развалянето на договора не е настъпило, и съответно сумата не подлежи на връщане, по други съображения. По-конкретно, въззивният съд е приел, че доколкото по делото е безспорно, че ответницата е изпълнила предмета на договора, т.е. извършила е уговорените дейности и инвестиции за създаване на земеделското стопанство (лешникова градина), неизпълнените от нея две задължения за живеене в определено населено място (постоянен и настоящ адрес) и за неполагане на труд по трудово или служебно правоотношение за повече от 4 часа дневно за предвидения в договора период, са несъществени и незначителни с оглед интереса на кредитора, поради което и на основание чл. 87, ал. 4 ЗЗД в случая развалянето на договора е недопустимо. Този извод е формиран след задълбочен анализ на релевантните за спора разпоредби на Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“.
Чрез препращане към мотивите на първоинстанционното решение в съответствие с предвидената в чл. 272 ГПК възможност за това, въззивният съд е споделил изцяло становището за нищожност на клаузата на т. 4.28 от процесния договор поради противоречието й с разпоредбите на чл. 93, ал. 1 ичл. 96, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация, както и с чл. 35, ал. 1 от Конституцията на Република България.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Във връзка с твърдението за противоречие на въззивното решение с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК, изразяващо се в произнасяне по въпроса за приложимостта на чл. 87, ал. 4 ЗЗД без изрично заявено от ответницата по иска възражение, касаторът не е формулирал конкретен процесуалноправен въпрос, поради което не следва да бъде обсъждано заявеното основание по чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК. Отделно от това, необходимо е да се отбележи, че посоченото твърдение е в явно противоречие с фактите по делото, тъй като възражение по чл. 87, ал. 4 ЗЗД е направено още с депозирания от ответницата отговор на исковата молба (лист 61), т. е. съдът не се е произнесъл служебно по същото.
По отношение на втория поставен въпрос отсъства общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК да е обуславящ за изхода на конкретното дело. Този извод произтича от обстоятелството, че във въпроса се съдържа твърдение на касатора, което е в противоречие с мотивите на обжалвания акт. По-конкретно, твърди се, че страните договорно са ограничили приложението на нормата на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, какъвто извод не е направен от решаващия състав. Нещо повече, въззивният съд изобщо не е тълкувал спорните две клаузи от договора и съответно не е обсъждал въпроса дали с тях се „ограничава“ приложението на чл. 87, ал. 4 ЗЗД.
Независимо от това, дори въпросът да се прецени за релевантен, не е налице противоречие с цитираната практика на ВКС. Всъщност, представените две решения по чл. 290 ГПК са неотносими към този въпрос, доколкото същите касаят преценката за приложимостта на чл. 87, ал. 4 ЗЗД при неизпълнение на основния предмет на договора, чието разваляне се твърди, а не неизпълнението на несъществени клаузи, нямащи пряко отношение към изпълнението на основния предмет на договора, каквато е настоящата хипотеза.
Общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол отсъства и спрямо последните два въпроса. Дали разпоредбата на чл. 87, ал. 4 ЗЗД е приложима към договорите за отпускане на финансова помощ по чл. 21, ал. 2 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. и какъв е критерият „незначителност“ на неизпълнението, с оглед интереса на кредитора, са въпроси, свързани с правилността на обжалваното въззивно решение, която, съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, може да бъде проверявана само при вече допуснато касационно обжалване, но не е основание за допускането му. Допълнително следва да се отбележи и това, че поддържаното по отношение на тези въпроси основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е заявено бланкетно, без да е изпълнено задължението за аргументиране на двете визирани в него кумулативни предпоставки – значение на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото, в какъвто смисъл са разясненията по т. 4 от цитирания тълкувателен акт.
С оглед всички изложени съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 90 от 22.11.2018 г. по гр. д. № 330/2018 г. на Видински окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: