О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.629
гр. София, 02.12.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и девети ноември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№2393 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение №2261 от 10.10.2016 г., по в.гр.д.№979/2016 г. на ОС Пловдив, с което на основание чл.248 от ГПК е изменено решение №1038 от 13.07.2016 г. по в.гр.д.№979/2016 г. на ОС Пловдив в частта за разноските, като [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] и сумата от 240 лв. разноски.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му.
Ответникът по жалбата – [фирма], не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото намира, че макар да е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, частната жалба е процесуално недопустима по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.3, изр.2 от ГПК, определението на съда за допълване или изменение на постановено решение в частта за разноските се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението.
В случая производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от [фирма] срещу [фирма] иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 7 990 лв., дължимо възнаграждение по сключен между страните консултантски договор. Т.е. предявен е иск за осъждане на ответника за изпълнение на парично задължение, произтичащо от сключена между страните търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.1 от ТЗ – несъмнено е, че договорът за консултантски услуги е свързан с упражняваното от търговските дружества – страни в производството, занятие. Това обстоятелство обуславя търговския характер на делото, а тъй като размерът на цената на иска е под минималния праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела, първоинстанционното решение по исковете, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК, подлежи на двуинстанционен контрол.
Ето защо и на основание чл.248, ал.3, изр.2, вр. чл.280, ал.2 от ГПК, обжалваното определение не подлежи на касационен контрол, независимо от неправилните указания на въззивния съд относно възможността за обжалване, които обаче не могат да породят право, което не е предвидено в закона.
Необжалваемостта на определението обуславя недопустимост на частната жалба, която следва да бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на [фирма] срещу определение №2261 от 10.10.2016 г., по в.гр.д.№979/2016 г. на ОС Пловдив.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия при ВКС в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.