О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 629
София 21.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и четиринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 4837/2014 г. по описа на Първо гражданско отделение,за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
М. С. Х. е обжалвал въззивното решение на Шуменския окръжен съд от 09.05.2014г. по гр.д.№ 125/2014г. в частта по иска по чл.21 ал.4 СК.
Ответниците са подали писмен отговор в който изразяват становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
С обжалваното решение Шуменският окръжен съд е потвърдил решението на Шуменския районен съд № 942 от 06.12.2013г. по гр.д.№ 5130/2011г., с което на основание чл. 21 ал.4. СК е прието за установено по отношение на М. С. Х., че С. М. Х., Д. М. Х. и М. М. Х. като наследници на С. Д. М. , починала в хода на делото, са собственици на апартамент № 10 в жилищната сграда на [улица] .
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по правните въпроси: 1. ако само единият съпруг е изплащал банков кредит, изтеглен по време на брака за заплащане цената на придобито по време на брака жилище, което е било семейно за съпрузите, а другият съпруг не е полагал грижи за децата и семейството, налице ли е липса на принос в придобиването на жилището за тази част; 2. начинът на последващо погасяване на заемните средства , вложени в покупката на общата вещ и изплащането на кредита само от единия съпруг има ли значение за оборване на презумпцията за съвместен принос до степен да лиши изплащащия от собствеността върху частта от имота, заплатена с кредитни средства.
К. твърди, че тези въпроси са разрешени в обжалваното решение в противоречие с ППВС 5/1972г. и практиката на ВКС, с която се приема, че неучастието в погасяване на кредит изтеглен по време на брака, не води до промяна в правата на съпрузите , а поражда само облигационни отношения.
Поддържаното основание не е налице, защото така както са поставени, въпросите не засягат спецификата на конкретния случай и цялостните фактически и правни изводи на съда. За да изключи приноса на съпруга, съдът е приел, не само, че погасяването на заема, получен за придобиване на жилището е изплащан изцяло със средства на съпругата, но и че само тя е живяла в жилището с децата, съпругът е живял в друго населено място, дезинтересирал се е изцяло от семейството , не е полагал средства и труд в домакинството, не се е грижил за децата и не е давал средства за издръжката им, което сочи на фактическа раздяла между съпрузите. В този случай съобразно практиката на ВКС съвместният принос по чл.21 ал.3 СК се изключва и придобитите вещите са извън обхвата на съпружеската имуществена общност – ТР 35/1971г. на ВС, ОСГК.
С оглед на изложеното не са налице основанията на чл.280 ал.1 СК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на спора на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответницата М. М. Х. следва да се присъдят разноски по представения списък в размер на 650лв., представляващи платено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 02.07.2014г.
Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Шуменския окръжен съд от 09.05.2014г. по гр.д.№ 125/2014г. по иска с правно основание чл.24 ал.1 СК.
ОСЪЖДА М. С. Х. да заплати на М. М. Х. сумата 650 лв. /шестотин и петдесет лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: