1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 629
гр. София, 21.11.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2517 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищеца И. П. Н. в качеството му на едноличен собственик на капитала на „НИК – Несторов инвестиционна компания“ ЕАД, [населено място] чрез процесуални представители адв. С. Б. и адв. Е. П. срещу определение № 187 от 25.08.2017г. по в. ч. т. дело № 276/2017г. на Апелативен съд Велико Т., Гражданско отделение. С въззивния съдебен акт е потвърдено определение № 332 от 28.06.2017г. по т. дело № 18/2017г. на Окръжен съд Габрово, с което на основание чл. 70, ал. 1, изр. последно ГПК е увеличена цената на предявените обективно и субективно съединени оценяеми искове от 3 000 лв. на 4 530 000 евро /8 859 910 лв./.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага твърдение, че цената на иска следва да се определи към датата на предявяване на исковата молба /28.02.2017г./, към който момент в правния мир е съществувал само договор за покупко – продажба на дружествени дялове от 30.01.2017г., но не и към датата на последващите анекси. В касационната жалба и приложеното към нея изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: „Към кой момент следва да бъде определена цената на иска, към момента на предявяване на исковата молба и съобразно доказателствата съществували към този момент или цената на иска следва да бъде формирана и държавна такса следва да бъде внасяна при всяко нововъзникнало доказателство след датата на предявяване на исковата молба?”. Според частния жалбоподател правният въпрос е решен в противоречие с определение № 250/30.06.2016г. по ч. т. дело № 1154/2016г. на ВКС, ТК, I т. о. и определение № 101/01.03.2012г. по ч. гр. дело № 477/2011г. на ВКС, ГК, I г. о.
Ответниците „Премиум Травъл“ ЕООД, [населено място], „Премиум Хотелс“ ЕООД, [населено място] и В. Б. Й. от [населено място] чрез адв. Б. П. П. оспорват частната касационна жалба и релевират доводи за липса на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по процесуалноправен или материалноправен въпрос в противоречие с цитираните от частния жалбоподател определения; посочените определения третират различни хипотези; частният жалбоподател не сочи съдебната практика, която следва да бъде осъвременена.
С определение № 69 от 29.01.2018г. по настоящото ч. т. дело № 2517/2017г. на ВКС, ТК, Второ отделение е спряно производството по делото до приключване на производството по тълк. дело № 5/2015г. на ОСГТК на ВКС. Производството по посоченото тълкувателно дело е приключило с Тълкувателно решение № 5/2015 от 12.07.2018г. по тълк. дело № 5/2015г. на ВКС, ОСГТК, с което са отпаднали процесуалните пречки за разглеждане на спряното ч. т. дело № 2517/2017г. и същото следва да бъде възобновено.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима поради следните съображения:
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК на касационно обжалване с частна жалба подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т. 1/, т. е. определенията, подлежащи на обжалване на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т. 2/. Извън посочените хипотези, определенията на въззивните съдилища могат да бъдат атакувани с частна жалба пред Върховния касационен съд само в случаите, когато отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и са постановени за първи път от въззивен съд, какъвто не е обжалваният съдебен акт.
Въззивното определение не е от категорията на съдебните актове по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като не е постановено по частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото.
Съгласно Тълкувателно решение № 5/2015 от 12.07.2018г. по тълк. дело № 5/2015г. на ВКС, ОСГТК въззивното определение по чл. 70, ал. 2 ГПК, постановено по частна жалба срещу определение, с което се увеличава цената на иска, не подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. В Тълкувателното решение е посочено, че паричната оценка на предмета на делото по искове за оценяеми субективни права се определя в зависимост от съдържанието на спорното право. При предявяване на иска, цената му се посочва от ищеца, но съдът не е обвързан от нея, а при съмнение, че отразената в исковата молба цена на иска не съответства на заявения петитум, съдът служебно може да определи действителната цена, вкл. и като събере необходимите в тази връзка доказателства. Разрешаването на въпроса за действителната цена на иска съставлява неразривна част от исковия процес, а не обособено, самостоятелно производство. Със съдебния акт, с който съдът се произнася по реда на чл. 70, ал.1 ГПК, се разрешава само предварителен процесуалноправен въпрос относно паричната оценка на заявеното с исковата молба спорно право, който е относим към допустимостта на иска. Въпросът за цената на иска няма характеристика на материалноправен въпрос, който да се разрешава по същество.
Въз основа на изложените съображения частната касационна жалба се явява процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. т. дело № 2517/2017г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба, подадена от И. П. Н. в качеството му на едноличен собственик на капитала на „НИК – Несторов инвестиционна компания“ ЕАД, [населено място] срещу определение № 187 от 25.08.2017г. по в. ч. т. дело № 276/2017г. на Апелативен съд Велико Т., Гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия при Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до частния жалбоподател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.