О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 629
София, 28.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 22.10.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 506/2009 година
Производството е по чл.274, ал.3,т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на ТД ” С. С.-3” О. , гр. С. против въззивното определение на Кюстендилския окръжен съд от 23.03.2009 год., по ч.в.гр.д. № 208/2009 год., с което е потвърдено определение на Кюстендилския районен съд от 07. 01. 2008 год., по ч.гр.д. № 2433/2007 год. и е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, молбата на настоящия частен жалбоподател за отмяна на допуснато с определение от 18.12.2007 год. по горепосоченото ч.гр.д. обезпечение на бъдещия иск на ТД ”К” ЕО. , гр. К. против ТД ”Е” ЕО. , гр. С., основан на чл.92 ЗЗД за сумата 150 000 лв.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила.
Частният жалбоподател поддържа, че в разглеждания случай правният му интерес е обусловен, както от качеството му на трето лице помагач по образуваното въз основа на предявения от ТД ”К” ЕО. , гр. К. против ТД ”Е” ЕО. , гр. С. иск по чл. 92 ЗЗД, предмет на гр.д. № 159/2008 год., така и правото му на собственост върху възбранения недвижим имот, неправилно възприет като принадлежащ на ответното ТД и в тази вр. са развити подробни съображения.
В депозирано към частната касационна жалба изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК частният жалбоподател е обосновал приложно поле на касационното обжалване с твърдението, че по процеуалноправния въпрос, обусловил решаващите изводи на въззивния съд, а именно – активно легитимираните да искат отмяна на допуснатото обезпечение лица въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата, обективирано в определение № 365 от 30.10.2008 год., по гр.д. № 1254/2008 год. на ВКС-V-то г.о. и на определение №20 от 10.03.2008 год., по гр.д. № 84/2001 год. на Бургаския апелативен съд.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страната, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
І. По допустимостта на частната жалба:
Частната жалба е подадена в рамките на установения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок, срещу съдебен акт от визираните в чл.274, ал.3,т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Обстоятелството, че частна жалба, вх. № 1786/ 23.04.2009 год. е подадена в канцеларията на Кюстендилския окръжен съд, както сочи положеният върху приложения по делото пощенски плик щемпел, на 21. 04.2009 год., обосновава правен извод, че в случая приложение намира процесуалното правило на чл.62, ал.2 ГПК, поради което е ирелевантна датата на приемането и от въззивната инстанция.
ІІ. По допустимостта на частното касационно обжалване:
Съгласно процесуалното правило на чл. 280, ал. 1 ГПК, приложимо с оглед препращането по чл. 274, ал. 3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи, понататъшното развитие на делото/ какъвто е характерът и на определението, предмет на настоящата частна жалба/, касационният контрол, осъществяван от ВКС е допустим при наличието на установените от законодателя абсолютни предпоставки – главна и допълнителна. Първата задължителна предпоставка, въведена с чл.280, ал.1 ГПК изисква обжалваният съдебен акт да съдържа произнасяне по въпрос на материалното и/ или процесуално право, обусловил крайния правен резултат, по отношение на който следва да е налице едно от изчерпателно изброените в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 основания.
В случая, обаче, въпреки процесуалната допустимост, обусловена от формалното съответствие на частната жалба с императивните изисквания на процесуалния закон, касационното обжалване е недопустимо.
Поставеният от частния жалбоподател въпрос, свързан с активната процесуалноправна легитимация на страните в производството по чл. 321 ГПК/ отм./ за отмяна на допуснатото обезпечение,чийто аналог е чл.402 ГПК е обусловил крайния резултат на конкретното дело, поради което попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК – основна предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Неоснователно е, обаче позоваването на критерия за селекция по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
За да се произнесе по искането на настоящия частен жалбоподател за отмяна на допуснатото обезпечение на бъдещия иск на ТД ”К” ЕО. , гр. К. против ТД ”Е” ЕО. , гр. С. въззивният съд е счел, че същият няма качеството на страна в обезпечителното производство, поради което не е активно процесуално правно легитимиран в производството по чл.321 ГПК/ отм./.
Изложени са съображения, че при отмяна на допуснатото обезпечение служебно задължение на съда е да прецени дали са налице установените в чл.321ГПК/отм/, предпоставки, вкл. дали искането е направено от заинтересувана страна. Такава, според въззивния съд, по вложения от законодателя в сочената разпоредба смисъл се явява само страната, имаща правен интерес от отпадане на наложената по реда на обезпечителното производство обременителна мярка.
Поради това правен интерес от отмяна по реда на чл.321 ГПК е налице както за главните страни в исковото производство, по повод на което обезпечението е допуснато, така и за онова трето лице, което със своето имущество или парични средства е гарантирало евентуалното изпълнение на решението, което ще се постанови – арг. от чл.317, ал.2 ГПК/ отм./ и чл.321, ал.2 ГПК/ отм./..
Следователно, явно съобразявайки горното, въззивният съд е изградил краен правен извод, че не всяко трето лице притежава качеството на заинтересована страна по см. на чл.321, ал.1 ГПК/ отм./, за което е ирелевантно наличието на придобито или притежавано от същото право върху възбранения имот.
В съответствие с така даденото от въззивната инстанция разрешение е и застъпеното от ВКС становище по приложението на чл.321 ГПК/ отм./ в цитираното с частната касационна жалба определение № 365/2008 год. по гр.д. № 1254/2008 год. на V-то г.о. на ВКС, независимо, че то касае различна фактическа обстановка. Обстоятелството, че според изложеното в мотивите на същото, законът не основава легитимацията на лицата, които могат да искат отмяна на допуснатото обезпечение с процесуалното им положение на страни в производството по допускане на обезпечението, а на интереса им да се позоват на определени предпоставки по см. на чл.321, ал.2 ГПК, не означава,че всяко трето лице, засегнато от действието на обезпечението може да осъществи защитата си чрез отмяна на наложената обезпечителна мярка, в каквато насока са доводите на частния жалбоподател.
Допълнителен аргумент в подкрепа на изразеното разбиране е и самото наличие на изрично създаден процесуален път за защитата на трето лице при материалноправно незаконно обезпечение на иска, който е различен от този за отмяна на обезпечението по чл.321 ГПК/ отм./, с аналог е чл. 402 ГПК.
Що се касае до цитираното определение на Бургаския апелативен съд, то освен, че по делото няма данни същото да е влязло в сила, за да е налице евентуално хипотезата на чл.280, ал.1,т.2 ГПК, същото не е част от практиката на ВКС по см. на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не обосновава наличие на соченото основание.
Отделен в тази вр. е въпросът, че осъществяваната от съда преценка за наличие на предпоставките за отмяна на обезпечението и за правния интерес на молителя винаги е конкретна, базирана на посоченото от последния основание за отмяна и процесуалното му положение в производството, по повод на което обезпечението е допуснато, поради което твърдяното в частната жалба противоречие трудно би могло да съществува.
Водим от горното и на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА частно касационно обжалване на въззивно определение на Кюстендилския окръжен съд от 23.03.2009 год., по ч.в.гр.д. № 208/2009 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: