О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 629
София, 28.04.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
гр.дело № 1179/2010 година.
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. К. Г. от[населено място], приподписана от адв. С. П. от САК срещу въззивното решение на Софийския окръжен съд от 4.V.2010 по гр.д.№ 230/2010 г., с което е оставено в сила решението на Пирдопския районен съд от 1.ІІ.2010 г. постановено по гр.д.№ 184/2009 г. за отхвърляне на предявените от нея претенции по чл. 344 ал.1 т.1-3 от КТ срещу О. у. “Св.св. К. и М.”[населено място]. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В срока по чл. 287 от ГПК е постъпил отговор на касационната жалба от ОУ “Св.св.К. и М.”[населено място] чрез адв. П. Н. от САК, в който се поддържа, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, евентуално – че жалбата е неоснователна.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид следното:
Ищцата Д. Г. е била възстановена на заеманата длъжност “преподавател по физическа култура, музика и компютърни технологии” след уволнение със заповед от 8.ІХ.2008 г. на основание чл. 328 ал.1 т.3 от КТ, признато за незаконно с решение на Пирдопския районен съд от 6.ІІІ.2009 г. по гр.д.№ 447/2008 г. влязло в сила с постановяването си на основание чл. 239 ал.4 от ГПК(неприсъствено). В деня на явяването й на работа – 12.ІІІ.2009 г. й била връчена нова заповед от същата дата, с която на основание чл. 328 ал.1 т.2 във връзка с т.3 от КТ е прекратен трудовия й договор за длъжността” учител по физкултура”.С решението на Пирдопския районен съд по гр.д.№ 184/2009 г. са отхвърлени претенциите й по чл. 344 ал.1 т.1-3 от КТ. Софийският окръжен съд с решението си от 4.V.2010 г. по гр.д.№ 230/2010 г. е оставил в сила първоинстанционния съдебен акт по съображение, че е установено основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328 ал.1 т.3 от КТ – намаляване обема на работата, а не са събрани доказателства за промяна в щата. Щом е установено наличие на фактите, обуславящи приложение на уволнителното основание по т.3 на чл. 328 ал.1 от КТ, Софийският окръжен съд приема, че исковете по чл. 344 ал.1 т.1-3 от КТ са неоснователни.
В касационната жалба за трети път (след исковата молба и въззивната жалба) се поставя въпросът, че посочените в заповедта за уволнение две основания по чл. 328 ал.1 от КТ води до извод, че работодателят е нарушил принципа на законоустановеност на основанията за уволнение, като по този начин се възпрепятства възможността за защита на уволнената служителка. Сочи се съдебна практика на ІІІ г.о. на ВКС, която е предмет на подробен анализ в жалбата. В изложението липсват конкретно формулирани въпроси по чл. 280 ал.1 от ГПК, отговарящи на конкретизираните изисквания за тях в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС на РБ от 19.ІІ.2009 г., за което в отговора на ответника се прави изрично възражение. Вместо това в изложението отново се възпроизвежда анализа на съдебната практика на ІІІ г.о. на ВКС по основанията за уволнение в чл. 328 ал.1 от ГПК, описани и в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат изтъкнатите допълнителни основания за това според посочения по-горе тълкувателен акт на ВКС по въпросите на касационното обжалване. Поради това и искането за допускане на това обжалване на касаторката Д. Г. следва да се отклони. При този изход на спора по допустимост по чл. 288 от ГПК, на ответника по жалбата следва да се присъдят направените разноски по делото за тази инстанция в размер на 400 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 199 от 4.V.2010 г. постановено по гр.д.№ 230/2010 г. на Софийския окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. К. Г. от[населено място], ул. Б. Т. № 9 да заплати на О. у. “Св.св. К. и М.”[населено място], Софийска област направените разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 400 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: