О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.629
гр. София, 31.10.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2431 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на синдиците на [фирма] /н/ срещу определение №2573 от 03.08.2017 г. по ч.т.д.№3765/2017 г. на САС. С определението в обжалваната му част е потвърдено определение №4130 от 28.06.2017 г. по т.д.№1604/2017 г. на СГС, ТО, в частта, с която е върната исковата молба на синдиците на [фирма] /н/ по иск по чл.60а, ал.1, т.1, пр.1 от З., предявен срещу ответника [фирма].
В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Не попада ли кредитополучателят по договор за банков кредит в хипотезата на „трето лице” по смисъла на чл.60а, вр. § 1, т. 7 ДР на З., когато този кредитополучател се явява лизингово дружество и по занятие е предоставил на други лица използването на активи, закупени със средства, отпуснати от банка, обявена в несъстоятелност. 2. Допустимо ли е да се иска връщане на вещ в масата на несъстоятелността от трето лице, респективно – искът по чл.60а от З. да се насочи срещу това трето лице, в случай, че третото лице не е станало собственик на вещите, а само ги е получило и ги държи по силата на договор за лизинг. 3. Длъжен ли е съдът още при сезирането с иск с правно основание чл.60а от З., във всеки конкретен случай да извършва преценка относно наличието на пасивна легитимация на кредитополучателя по договор за банков кредит, когато твърдения в този смисъл са наведени от ищеца още с исковата молба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови определението в обжалваната му част, въззивният съд е приел, че пасивно легитимиран ответник по специалния иск по чл.60а, ал.1 от З. за връщане на получено имущество с произход от банката, е всяко трето лице в случаите, когато то не е изпълнило насрещната престация или същата е на значително по-ниска стойност от полученото /т.1/, или полученото от него е под формата на парична и/или непарична вноска в капитала му /т.2/. Посочил е, че съгласно легалната дефиниция на §1, т.7 от ДР на З., „произход от банката“ е всяко първоначално предоставяне от банката на парични средства и/или имуществени права на неин длъжник, включително и предоставените обезпечения, които в същия или в променен вид са станали част от патримониума на всяко трето лице, независимо от броя на междинните прехвърляния и правната им форма. Изложил е съображения, че по смисъла на чл.60а от З., трето лице е това, което е придобило имущество с произход от банката, но не от самата нея, а от нейния длъжник, на когото тя го е предоставила първоначално под формата на парични средства или имуществени права, независимо дали в същия или в трансформиран вид /трансформация на парични средства на банката в имуществени активи/, като по аргумент a contrario, надлежно легитимиран ответник по иска с правно основание чл.60, ал.1 от З., е само такова трето лице, което не се намира в правоотношение с банката, респективно, което не е страна по правоотношението между нея и длъжника, по силата на което съответният имуществен актив е излязъл от патримониума на банката. В този смисъл и тъй като ответникът [фирма] не е трето по отношение на банката лице, а нейн длъжник по сключен на 23.07.2012 г. договор за банков кредит /с който са отпуснати средствата, с които кредитополучателят е закупил вагони и дизелов локомотив, предоставени по договор за лизинг, сключен с лизингополучателя/, е достигнал до извод, че [фирма] /н/ следва да реализира правата си срещу кредитополучателя [фирма] на плоскостта на създаденото с кредитния договор облигационно отношение, включително и чрез упражняване правата си на заложен кредитор чрез насочване на изпълнението върху заложеното имущество, придобито с отпуснатите по кредита средства, а не с иск по чл.60а, ал.1 от З., по който това дружество не е пасивно легитимирано да отговаря.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, вторият и третия от поставените в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК въпроси не са обусловили решаващата воля на съда – производството по делото не е прекратено в частта, с която иск по чл.60а от З. е предявен иск и срещу лизингополучателя, а е очевидно, че съдът се е произнесъл по пасивната процесуална легитимация на ответника [фирма].
По отношение на първия от формулираните въпроси, макар и обусловил правната воля на въззивния съд, не се установява наличие на поддържаното селективно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – по поставения въпрос е постановено определение №454 от 25.09.2017 г. по ч.т.д.№1807/2017 г. на ВКС, ТК, представляващо задължителна съдебна практика /наличието на която изключва приложението на селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК/, като даденото от въззивния съд становище, съвпада изцяло с разрешението на ВКС. Според последното, законът ясно посочва, че ответник по иска по чл.60а от З. е трето лице, в чийто патримониум чрез междинни прехвърляния са първоначално предоставени от банката на неин длъжник парични средства или имуществени права. От легалното определение в допълнителните разпоредби е видно, че законът ясно разграничава фигурата на първоначалния /пряк/ длъжник, комуто банката е предоставила парични средства/имуществени права и фигурата на третото лице, в чийто патримониум, независимо от междинните прехвърляния, правната им форма и видът им /същият или променен/, тези активи са преминали. Този извод остава същият независимо от предмета на търговската дейност на кредитополучателя – лизингово дружество, което чрез средствата от кредита е придобило имущество с цел отдаване под лизинг. Обстоятелството, че длъжникът на банката е придобил активи със средствата по кредита не го прави трето лице по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на З., нито има това качество поради предоставяне на имуществото на лизинг, оставайки негов собственик. Придобиването от длъжника/кредитополучател на имущество със средства на банката не обосновава допустимостта на провеждането срещу него на иска по чл.60а от З. за връщането му. Възможността да се иска връщане на получено имущество е предвидена от закона изрично само по отношение на /срещу/ трето лице /при наличие на останалите предпоставки/, съответно изискването за придобиване със средства от банката е от значение в хипотезата на чл.60а от З. само по отношение на третото лице.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, ТК, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ НА определение №2573 от 03.08.2017 г. по ч.т.д.№3765/2017 г. на САС в частта му, с която е потвърдено определение №4130 от 28.06.2017 г. по т.д.№1604/2017 г. на СГС, ТО, в частта, с която е върната исковата молба на синдиците на [фирма] /н/ по иск по чл.60а, ал.1, т.1, пр.1 от З., предявен срещу ответника [фирма].
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.