О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 629
София, 04.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 02 ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 504 /2009 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от К. В. И. против определение № 424/29.06.2009г., постановено по гр.д. № 188/2009г.на Кърджалийски окръжен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на същата против определение от 06.04.2009г., постановено по гр.д. № 1252/2007г. на РС – К. поради недопустимост на предявения иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
Жалбоподателят обосновава допускането до разглеждане от касационната инстанция позовавайки се на противоречие със задължителната практиката на ВКС – ТРОСГК № 1/1997г. по въпроса кога следва да се предяви иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ – преди приключване на административната процедура по възстановяване на собствеността, или след това.
Ответникът Ф. Ф. И., В. И. В. и О. К. не вземат становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. о., като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
По допускане на частната жалба до касационно обжалване.
Допускането на частна жалба до касационно разглеждане е обусловено от наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 от ГПК, съгл. чл. 274, ал.3 от ГПК. Повдигнатият с частната жалба процесуален въпрос – допустим ли е иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ преди да е приключила процедурата по възстановяван на собствеността е във връзка с надлежното упражняване на правото на иск, поради което е свързан с предмета на спора и обуславя изхода от него.
Въззивният съд в противоречие с ТР № 1/1997г. на ОСГК на ВКС, е приел, че предявеният иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ е недопустим, защото не е приключила процедурата по възстановяване на собствеността. Затова е налице е хипотезата на чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
При преценка на редовността й, съдът констатира, че е постъпила в едноседмичния срок от получаване на съобщението за изготвяне на обжалвания съдебен акт, изхожда от процесуално легитимирана страна и отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че ищците, като наследници на В. П. В. , починал на 10.07.1988г. не се легитимират като собственици на заявения от тях имот – нива от 1,8 дка в м. “Ч” в землището на с. Р., имот 12 по помощния план, записан в емлячния регистър на името на наследодателят им, тъй като за него не е издадено позитивно решение на ОСЗГ. За този имот е отказано произнасяне от ПК с решение № 222Б/17.04.2000г. до представяне на удостоверение и скица по чл. 13, ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ. Такива са издадени и видно от съдържанието им, от имота не може да бъде възстановена площ от 1086 кв.м. поради това, че върху нея са построени от леки конструкции, но по типови проекти магазин и ресторант през 1988г. Със заповед № 1367/27.11.2007г. е изменен ПУП-ПР, като от тази площ са образувани УПИ *Ресторант и УПИ *магазин. Парцел І-ресторант е купен от първия ответник Ф. Ф. И. от РПК “Н” с н.а. № 162,т.І/14.05.2001г. Жалбата на ищците против тази заповед е оставена без уважение от административния съд. Така към момента на постановяване на обжалваното определение, на ищците действително не е възстановено правото на собственост върху процесната площ.казано им е, че ще следва да бъдат обезщетени чрез поименни компенсаторни бонове.
Въззивният съд е приел, че предявеният иск е по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, тъй като се иска установяване правото на собственост на наследодателят на ищците към момента на колективизацията. Правният интерес от предявяване на този иск се формира от обстоятелството, че един и същ имот е възстановен на две групи заявители, и / или поне на едната от тях е възстановен. Тъй като ответниците не претендират да са били собственици на този имот към момента на колективизацията, респективно защото те не черпят права от земеделска реституция, съдът е приел, че за ищците няма правен интерес от предявяване на този иск. Като допълнителен мотив, съдът е изложил и това, че към настоящия момент все още не е приключила процедурата по възстановяване правото на собственост.
Първият правен извод е правилен. Страните не спорят кому принадлежи правото на възстановяване на собствеността с оглед възстановяването й, какъвто е предмета на иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, а кой е собственик на имота към настоящия момент. Щом липсва спор за правото на собственост към момента на включване на имота в ТКЗС, то ищците действително нямат правен интерес от предявяване на този иск. Ищците целят да отрекат правата на ответниците, които произтичат от правна сделка с кооперация, като докажат, че върху имота няма законно построена сграда по смисъла на чл. 10, ал.7 от ЗСПЗЗ, или, че не е реализирано мероприятие по чл. 10б от ЗСПЗЗ – обстоятелства, които са пречка за реституцията, но не могат да постигнат този ефект с предявения иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Тъй като все още не е постановено решение на ПК, с което тя да откаже изрично да възстанови правото на собственост във съществуващи реални граници на основание цитираните два текста поради застрояване на имота, или реализиране на обществено мероприятие, ищците не могат да обжалват подобен отказ, доказвайки, че няма пречка за възстановяване правото им на собственост Т ефект би могъл да се постигне и с отрицателен установителен иск, но такъв не е предявен. Обстоятелството дали е приключила процедурата по възстановяване на правото на собственост и дали ищците сега се легитимират като собственици има значение само при предявен иск по чл. 108 от ЗС, но ищците към настоящия момент не могат да се легитимират все още като собственици. Този въпрос обаче е без значение за предявения иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, но останалите мотиви на въззивния съд са правилни, както и постановеното определение като краен резултат, поради което следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 424/29.06.2009г., постановено по гр.д. № 188/2009г.на Кърджалийски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: