О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 626
ГР. София, 06.10.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 26.09.16 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №2496/16 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Прокуратура на РБ срещу въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №9770/15 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен в размер на 10 000 лв. предявеният от Б. Б. срещу касатора иск по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ, за обезщетяване на неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.212, ал.4 и чл. 282, ал.2 НК, по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК. Намира, „че са налице съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на правото, а именно:
1. В случаите, когато страна, която е била привлечена като обвиняем по повече от едно незаконни обвинения, поддържани по едно и също време по отделни наказателни производства, е предявила отделни искове за обезщетяване на претърпени вреди от всяко едно от незаконните обвинения, задължен ли е съдът по всяко отделно гр. дело, при определяне на основанието и предпоставките за носене на отговорност на държавата по чл.2 ЗОДОВ, да обсъди влезлите в сила решения по заведените други граждански дела от ищеца за преценка идентични вреди ли се претендират от всички незаконни обвинения, кои от тях са причинени и отчетено ли е значението на установените факти и обстоятелства по конкретните дела , обуславящи претърпените неимуществени дела при определяне размера на присъдените вече обезщетения?
2. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от едно от поддържаните в един и същи период паралелно незаконни обвинения по няколко наказателни производства, следва ли съдът, след обсъждане на влезлите в сила решения по заведените от ищеца други гр. дела за обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени от другите поддържани в същия период незаконни обвинения, да определи глобалния размер на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от всички незаконни обвинения, за да прецени репарирани ли са в пълен обем вече претърпените от всички обвинения вреди, който въпрос е относим към предмета на делото и засяга обуславящите изводи на съда за основателност на исковата молба?”
Според касатора въззивното решение по поставените въпроси за определяне на обезщетението в описания случай противоречи на посоченото в касационната жалба р. по гр.д. №1393/11 г. на ВКС, четвърто г.о. – осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Основанията по чл.280, ал.1,т.2 и 3 ГПК не са обосновани от касатора със спецификата на допълнителните основания, разяснени в ТР №1/19.02.10 г.
Соченото от касатора противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС – решение на четвърто г.о. по гр.д. №1393/11 г., не се установява. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е отчел, че паралелно с процесното обвинение, повдигнато и поддържано срещу ищеца за периода 2006-2013 г., срещу него е водено и друго наказателно производство за периода 1998-2012 г., като вредите от него са предмет на обезщетяване по друго дело. Другото наказателно производство също е допринесло за причиняване на неимуществени вреди на ищеца и за да се намери баланс при разпределяне на обезщетението за вреди, които имат комплексен характер, присъденото на ищеца от първоинстанционния съд по настоящото дело обезщетение е намалено от 12 000 на 10 000 лв.
Пред въззивния съд касаторът като въззивник не е посочил, че решението за обезщетяване на неимуществени вреди от другото незаконно обвинение, на което се е позовал във въззивната жалба, е влязло в сила. След служебна справка въз основа на данните в касационната жалба се установява, че неимуществените вреди от другото наказателно производство / по обвинение в престъпление по чл.282, ал.1 НК/, са обезщетени в размер на 10 000 лв. с вл. в сила решение на СГС по гр.д. №6910/13 г., което не е допуснато до касационно обжалване с опр. на ВКС, трето г.о. по гр.д. №2609/15 г. от 28.09.15 г.
Въззивното решение по поставените въпроси не противоречи, а напротив съответства на практиката на ВКС – в цитираното решение на четвърто г.о. също е прието, че неимуществените вреди от всички паралелно водени в един и същи период наказателни производства имат глобален характер и следва да се разпределят по отделно водените дела за вреди от всяко от незаконните обвинения, като се отчетат характера и тежестта на обвинението, продължителността му, взетата мярка за неотклонение и другите ограничителни мерки срещу обвиняемия и останалите конкретни обстоятелства на случая – ППВС №4/68 г.
Не са налице основания за допускане на обжалването – противоречието по чл.280, ал.1,т.1 ГПК не се установява, а основанията по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК не са обосновани от касатора със специфичните им допълнителни предпоставки, както бе посочено по-горе.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №9770/15 г. от 9.03.16 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: