2
гр. д. № 520/2011 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 629
София, 27.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 21 декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваната от председателя Ж. Силдарева ч. гр. д. № 520/2011 г.
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба подадена от [фирма], [населено място] срещу определение № 239 от 07.06.2011 г. по гр. д. № 156/2011 г. на ВКС, ІІ г. о., с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя частна жалба срещу определение на по ч. гр. д. № 1068 /2010 г. на Плевенски окръжен съд като недопустима.
К. довод е за незаконосъобразност на извода, че производството по обезпечаване на иск е двуинстанционно, поради което въззивното определение не подлежи на касационна проверка.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна.
Разгледана по същество е неоснователна.
Касаторът е подал ч. ж. вх. № 10932 от 23.12.2010 г. срещу определение от 02.02.2010 г. постановено по ч. гр. д. № 1068/2010 г. на Плевенски окръжен съд. С това определение е обезсилено определение на Плевенски районен съд по ч. гр. д. №[ЕИК] г., с което е отменено допуснато обезпечение на бъдещ иск на [фирма], [населено място] чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти на [фирма], [населено място], по съображения, че искането за отмяна на обезпечението е направено от правните субекти [фирма] и С. Ц., които не са трети заинтересувани лица, тай като не са засегнати от допуснатото обезпечение.
Състав на ВКС е намерил частната жалба за недопустима по аргумент от разпоредбата на чл. 396, ал. 2 ГПК, съгласно която на касационно обжалване подлежи само определение на въззивния съд, с което той е допуснал обезпечение. От нормата следва, че обезпечителното производство е двуинстанционно.
Изводът е законосъобразен и е направен при спазване и на задължителната практика – ТР № 1/2001 г. на ОСГК т.6. Това решение Намира приложение и при действието на ГПК от 2008 г., тъй като нормата на чл. 396, ал. 1ГПК е аналогична на нормата на чл. 315, ал. 1 от ГПК отм. С нормата на ал. 2 на чл. 396 ГПК, каквато не е съществувала в чл. 315 на ГПК отм., е конкретизирано кои определения на въззивния съд, постановени в обезпечително производство, подлежат на касационна проверка. С нормата е ограничен касационния контрол само по отношение на тези определения, които въззивния съд е постановил за първи път по направено искане за допускане на обезпечение.
Обжалваното определение не попада в предметния обхват на нормата, поради което изводът за недопустимост на касационното обжалване е законосъобразен. това е основание обжалваното определение да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 239 от 07.06.2011 г. по гр. д. № 156/2011 г. на ВКС, ІІ г. о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: