O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 629
София, 22.07.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 456 /2009 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо1714/14.03.2009 година на М. Е. П. и Х. Д. П. , заявена чрез адв. Г срещу Решение от 10.03.2009 година по гр.възз.д.Nо 38/2009 година на Шуменския окръжен съд по уважените искове по чл. 108 ЗС.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съществени процесуални правила, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.2 и т. 3 ГПК.
С изложение по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК се обосновава с противоречие на въззивното решение по въпроса за придобиване правото на собственост на основание давностно владение и по конкретно за обусловеността между добросъвестността при сключване на сделката/ годно правно основание / и добросъвестното владение по см. на чл. 70 ал.1 и ал.2 ЗС , с разясненията по ПП ВС 6-74. Същото основание се поддържа и относно процесуалния въпрос за необходимостта от излагане на мотиви, съгласно чл. 236 ал.2 ГПК,каквито няма изложени с обжалваното решение, постановено в противоречие с практиката на ВС и ВКС- Решение Nо 189/2005 год. на ВКС- IV отд., Решение Nо 221/2002 година на I отд., Решение Nо 35/2000 година на II и Решение Nо 78/96 година на II отд.
Поддържа се и основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, обосновано с необходимостта ВКС да се произнесе по повдигнатия въпрос за субективната добросъвестност при сключване на сделка/ когато прехъврлителите не са собственици на разпоредения имот/ и добросъвестното владение по см. на чл. 70 ал.1 ЗС, за да се достигне до тълкуване и изясняване на посочената правна норма.
В срока по чл.287 ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор от Е. Н. Г. , с който се поддържа , че липсват основания за допустимост на касационното обжалване ,посоченото ПП ВС6-74 не касае въпроса за т.н. „субективната добросъвестност”, а по същество , обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационните жалби са процесуално допустими от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв., при данните за данъчната оценка на имота от 8 528 лв.
С обжалваното решение,окръжният съд е оставил в сила решението на Шуменския районен съд по гр.д. Nо 1159/2008 година по уважените обективно съединени искове на Е. Н. Г., В. В. Д. и К. Н. Ч. по чл. 108 ЗС, с който М. Е. П. и съпругът и Х. Д. П. , като ЕТ”Х” са осъдени да предадат владението на собствената им ? идеална част /една втора идеална част/ от дворно място в гр. Ш., цялото от 325 кв.м.-УПИ V- 312 от кв.331а по плана на гр. Ш., с идент. Nо 83510.671.312.
За да бъде уважен ревандикационния иск , решаващият съд е приел, че като наследници на Д. Н. , ищците са доказали безспорно , че същата е била собственик на процесната ? идеална част от имота, а по извършената от нея разпоредителна сделка по НА Nо 115/1996 година на намиращите се в имота фурна и месална , идеалните части от дворното място не са разпоредени. Възражението на ответниците , че са собственици на процесните идеални части от дворното място , придобити на основание давностно владение по чл. 79 ал.2 във вр.с чл. 70 ал.1 и 2 ЗС.
При преценка на наведените доводи и сочените съдебни решения , настоящият състав намира , че не са налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.1 и т. 3 ГПК.
Не е налице релевираното основание по т.1 на чл. 280 ал.1 ГПК. Въпросът за основанието „добросъвестно владение„ като елемент от фактическия състав на придобиване правото на собственост на основание давностно владение по чл. 79 ал.2 ЗС, при хипотезите на придобит имот от несобственик , на годно правно основание е обект на дадените разяснения по ПП ВС 6-74, но не и в смисъл на обобщаване на частната хипотеза за съответствието на добросъвестност по сделка и добросъвестно владение. В мотивите на въззивното решение е засегната обратната хипотеза- при яснотата по въпроса/ видно от самия НА Nо 115/96 година, установяващ обема на придобитите права от К. К. и Е. А. /, че прехвърлителите по НА Nо 95/2001 година и по НА Nо 119/2002 година не са получили идеални части от дворното място по сделката по НАNо 115/1996 година , но са прехвърлили такива с посочените два нотариални акта , е квалифицирано от съда като липса на добросъвестност/ субективна / по сделката, а от тук и като неприложимост на презумпцията за добросъвестност по чл. 70 ал.2 ЗС за техните приобретатели. Ето защо тезата , че е налице противоречие по см. на т.1 на чл. 280 ал.1 ГПК като основание за допустимост на касационното обжалване , не може да бъде споделена при настоящата селекция.
Не е налице и противоречие на въззивното решение с цитираните решения на състави на ВС и ВКС, тъй като въпросът за преценката на доказателствата е основание за отмяна на едно порочно решение, а не основание да бъде селектирано същото, като попадащо в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
Не е налице и релевираното основание за допустимост на обжалването от ВКС по т.3 на чл. 280 ал.1 ГПК, тъй като по релевираните въпроси за придобиване правото на собственост на основание чл. 79 ал.2 ЗС е налице/ както е посочено и по-горе/обобщена и последователна съдебна практика, не е налице празнота или недостатъчно ясна съдебна практика/ а и не се сочи изобщо такава/, която да обоснове като предпоставка ново разрешение за уеднаквяване на практиката по приложението на материалния закон.
С подаденият отговор по касационната жалба от страна на Е. Н. Г. , чрез повереника и адв. С е направено искане за присъждане на разноски , който съгласно представения документ са в размер на 500 лв. На основание чл. 78 ал.2 ГПК искането , с оглед на недопустимостта на касационното обжалване , се явявя основателна и следва да бъде уважена в пълен размер.
Ето защо и на основание по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във вр.с чл. 288 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо1714/14.03.2009 година на М. Е. П. и Х. Д. П. , заявена чрез адв. Г срещу Решение от 10.03.2009 година по гр.възз.д.Nо 38/2009 година на Шуменския окръжен съд по уважените искове по чл. 108 ЗС.
Осъжда М. Е. П. и Х. Д. П. , и двамата от гр. Ш. да заплатят на Е. Н. Г. сумата 500 лв. /петстотин лева/, разноски за защита пред касационния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :