ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 629
София. 04.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 2 ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 578 /2009 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Б. С. от София против решение от 12.11.2008 г. по гр.д. № 558/2008 г. на СГС в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение на СРС, касаторът е осъден да заплати на З. А. сумите: 3 900 лв. на основание чл.402-отм. ТЗ, ведно със законната лихва от 18.01.2007 г. до окончателното изплащане, 509 лв. на основание чл.86 ЗЗД и 398 лв. разноски.
Ответникът по касационната жалба не е подал писмен отговор.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срок.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че “съдът се е произнесъл без да е налице активната процесуална легитимация на застрахователя с което е нарушил процесуалноправен въпрос”, както и че “съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за наличието на виновно поведение на ответника, като е извлекъл отговора от протокола за ПТП, след като ответникът е оспорил участието си в ПТП”. С допълнителна молба се обосновава, че “нарушаването на съществения процесуалноправен въпрос се изразява в това, че произнасяйки се без да е проверил активната процесуална легитимация на ищеца, съдът се е произнесъл по недопустим иск”. В същата молба се твърди, че “като е извел вината на ответника от протокола за ПТП, който е съставен въз основа на отменения АУАН и след като ответникът е оспорил участието си в ПТП, СГС се е произнесъл в противоречие с Р № 683/411.2008 г. по т.д. № 383/2008 г. на ІІ т.о.”, което се представя.
Твърдението, че съдът се е произнесъл по недопустим иск, би могло да се квалифицира като основание за касационно обжалване по реда на чл.281,т.2 ГПК, но не обосновава приложно поле на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
На преценка подлежат правните изводи на съда, а не установените от съда факти и обстоятелства. Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд, както и тълкуването на закона, не представляват основания за допускане на касационно обжалване, а са относими към евентуалната неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.281,т.3 ГПК.
Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение. Затова е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване.
В случа, приетото от въззивния съд за вината се обосновава не само с протокола за ПТП, но и със заключението на автотехническата експертиза, което не е оспорено при приемането му в с.з. на 27.06.2007 г., и което е в съответствие с приетото в представеното решение на ВКС-ІІ т.о., че протоколът за ПТП е огледен протокол и отговорът на въпроса за вината не може да бъде извлечен от него, а трябва да бъде установен от съда, като констатациите в протокола могат да бъдат опровергани с всички доказателствени средства.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на въззивно решение от 12.11.2008 г. по гр.д. № 558/2008 г. на СГС в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: