Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 63
София, 12.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело 564 /2015 г.::
Производство по чл.274,,ал.3,предл.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б. Д. Б. срещу определение № 3011 /28.10.2014 г. по ч. гр.д. № 3093 /2014 г. на Пловдивския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено разпореждане от 25.09.2014 г. по гр.д. № 11458 /2014 г. на Пловдивския районен съд, с което е върната исковата молба на жалбоподателя и е прекратено производството по делото.
В. съд е приел изводите на районния съд за правилни: жалбоподателят е предявил искове срещу няколко ответници за различни парични суми, исковата молба е била нередовна, указанията за отстраняване на нередовностите са правилни и в определения срок ищецът не е отстранил нередовностите – представил е писмена молба, в която нередовностите не са отстранени, а вместо това е предявен нов различен иск.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на частната жалба до касационно обжалване.
Подадената частна жалба попада в хипотезата на чл.274,ал.3,т.1 ГПК. Разпоредбата изисква жалбоподателят в писмено изложение към частната си касационна жалба да обоснове предпоставките за допускане на касационно обжалване, които са предвидени в правилото на чл.280,ал.1 ГПК.
Въпреки дадените на жалбоподателя Б. Б. от въззивния съд указания с разпореждане от 20.11.2014 г., които са законосъобразни – съответстват на разпоредбите на чл.274,ал.3,т.1 вр. чл.280,ал.1 и чл.284,ал.3 ГПК и на приетото с ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС, които са му съобщени на 09.12.2014 г., (както посочва и самият той в писмена молба от 12.12.2014 г.) до изтичане на срока за отстраняване на нередовности в края на деня 16.12.2014 г. и до постановяване на обжалваното определение частният жалбоподател Б. Б. не е представил изложение за допускане на касационно обжалване със съдържание, което да съответства на дадените му указания : не е извел правни въпроси от значение за спора, нито е посочил съдебни решения на ВКС и съдилищата, в които обуславящ определението правен въпрос да е разрешен по различен начин, нито е обосновал значението на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В представена на 12.12.2014 г. писмена молба жалбоподателят оспорва законосъобразността на указанията (твърди, че не е заявявал и попосочвал, че са налице предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК (стр.1-ва, най-долу), поради което не е задължен да отстранява нередовности; че не е твърдял, че съдът е разрешавал съществени материално и процесуалноправни въпроси и не е задължен и обвързан с чл.280,ал.1 ГПК (стр.2-ра), а и указанията са незаконосъобразни, защото противоречат на определение № 101 от 10.11.2008 г. по т.д. № 534 /2008 г. (отпреди приемането на цитираното по-горе ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС, с което практиката е уеднаквена), в което (според жалбоподателя) е прието, че соченото от касатора решаване от въззивния съд на съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, следва да се докаже с посочване на задължителната или трайно установената такава, а не с решения на отделни касационни състави. Но частният жалбоподател не извежда материалноправен или процесуалноправен въпрос, нито сочи противоречие на обжалваното определение със задължителната или друга практика на ВКС, а отново излага твърдения по исковете, които е предявил. Оспорването на законосъобразността на указанията е неоснователно. В посоченото определение на ВКС, както и в цитираното ТР 1 /2010 г., е прието, че предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК изискват жалбоподателят да изложи материалноправен или процесуално правен въпрос и са разграничени предпоставките (хипотезите) по чл.280,ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Тъй като жалбоподателят не е обосновал предпоставките за допускане на касационно обжалване, обжалваното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Насрещните страни не претендират разноски и не са доказали, че са направили такива, поради което разноски не следва да им бъдат присъждани.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 3011 /28.10.2014 г. по ч. гр.д. № 3093 /2014 г. на Пловдивския окръжен съд, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.