О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№63
София, 12.02.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 2735 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. И. Г. чрез пълномощника му адвокат Е. С. против решение № 72 от 1.04.2019 г., постановено по гр.д. № 538 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Добрич, с което е обезсилено решение № 137 от 16.10.2018 г. по гр.д. № 88 от 2018 г. на Районен съд-Балчик и е прекратено производството по предявения от М. И. Г. срещу К. И. К., И. К. И. и И. Г. И. иск за признаване за установено между страните, че И. К. И. е собственик на 1/36 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** с площ от 748 кв.м. и изградената в него еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ****.
Отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК е подал К. И. К., който счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното:
Въззивният съд е констатирал, че делото е образувано по повод искова молба, уточнена с молба вх.№ 925/09.03.2018 г. /на лист 31 от делото на БРС/, с която са предявени от М. И. Г. срещу съпрузите И. К. И. и И. Г. И. и срещу техния син К. И. К. искове за „изменение на нотариален акт по давностно владение № *, том *, д.№ */2008 г., вх.рег.№ */23.12.2008 г. по описа на СВ” в насока, че ответникът „И. К. И. е собственик на 1/36 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** с площ от 748 кв.м, ведно с изградената в него жилищна сграда със застроена площ от 53 кв.м с идентификатор **** по кадастралната карта на [населено място], общ.Б.”, както и за „изменение на нотариален акт № *, том *, д.№*/2009 г., вх.рег. № */14.03.2009 г. на СВ” в насока,че ответникът „К. И. К. е собственик на 1/36 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** с площ от 748 кв.м, ведно с изградената в него жилищна сграда със застроена площ от 53 кв.м с идентификатор **** по кадастралната карта на [населено място], общ.Б.”.
Направил е извод, че с формулирания петитум на исковата молба са отправени към съда единствено искания по чл.537, ал.2 ГПК за изменение на два нотариални акта. Изложил е съображения, че искането по чл.537, ал.2 ГПК по правило няма характер на самостоятелен иск, а отмяната/изменението на нотариален акт е законова последица от уважаване на предявен от претендиращия отмяната/изменението правен субект вещен иск, насочен срещу лицето/лицата,ползващи се от акта. В случая не е формулиран петитум и не са изложени адекватни обстоятелства за предявени от ищеца срещу тримата ответници вещни искове. Това могат да бъдат според изложените в исковата молба обстоятелства както положителни установителни искове за установяване правото на собственост на самия ищец върху процесния недвижим имот /върху целия имот или върху идеална част от него/, респ. ревандикационен иск по чл.108 ЗС с предмет установяване правото на собственост на ищеца върху целия имот или ид.част от него и за осъждане на ответниците да му предадат владението, ако последните са във владение на имота, така и отрицателни установителни искове за отричане правото на собственост на ответниците върху целия или ид.ч. от имота. Петитум за предявяване на такива искове не е формулиран, като са изложени обстоятелства в исковата молба, които индицират, че ищецът евентуално обосновава свое право на собственост върху ид.част от имота по силата на наследяване от неговия баща И. Г. Б., който от своя страна се легитимирал като собственик на имота към датата на смъртта си по силата на изтекла придобивна давност, констатирана с нотариален акт № *, том *, д.№ */1989 г. на БРС.
Въззивният съд е отчел, че след констатиране нередовността на исковата молба, с определение № 733/19.12.2018 г. на основание чл.129, ал.4 ГПК във връзка с чл.129, ал.2 ГПК е дал указания на ищеца по делото да изправи с писмена молба с преписи за ответниците нередовностите на исковата молба, като уточни предявява ли вещни искове срещу тримата ответници, от какъв вид, като формулира петитум по исковете; да уточни претендира ли установяване на свое право на собственост върху описания недвижим имот, чрез какъв придобивен способ /по наследяване, по давност, по силата на сделка и пр./ се легитимира като собственик; претенциите му за негово право на собственост върху целия описан имот ли се разпростират или само върху идеална част от него, като във втората хипотеза да посочи размера на тази идеална част; да посочи цена на исковете на база данъчната оценка на имота. В изпълнение указанията е подадена в определения едноседмичен срок от ищеца молба вх. № 205/11.01.2019 г., в която се сочи, че М. И. Г. се легитимира като собственик на 1/9 ид.ч. от процесния недвижим имот по наследяване от своя баща И. Г. Б.. В последния абзац от молбата се заявява, че се иска „чрез установителен иск” изменение на нотариален акт.
Съдът е счел, че от изложеното в молбата по чл.129, ал.2 ГПК вх.№ 205/11.01.2019 г. би могло да се приеме, че са предявени от ищеца срещу тримата ответници по делото установителни искове за установяване правото на собственост на ищеца М. И. Г. върху 1/9 ид.ч. от процесния недвижим имот, придобито по наследяване от И. Г. Б.. Изложението в цитираната уточняваща молба обаче относно обстоятелствата и вида на предприетата съдебна защита е доста кратко и неособено прецизно формулирано, поради което с определение № 32/15.01.2019 г. въззивният съд е указал на ищеца да прецизира окончателно вида и съдържанието на предявените искове, като заяви категорично предявени ли са срещу тримата ответници установителни искове за установяване правото на собственост на ищеца върху процесния недвижим имот и в частност върху 1/9 ид.ч. от имота при твърдян придобивен способ-наследяване от неговия баща И. Г. Б.. В отговор на указания ищецът е депозирал молба вх.№ 577/25.01.2019 г., в която сочи, че няма предявени искове за установяване правото му на собственост върху процесния имот, респ. други вещни искове, а исковете му са единствено за изменение на двата цитирани по-горе нотариални акта на основание чл.537, ал.2 ГПК.
При така възприетите изявления на ищеца, Окръжен съд-Добрич е направил извод, че от една страна първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявени искове за установяване правото на собственост на ответника И. К. И. върху 1/36 ид.ч. от описания недвижим имот. От друга страна отправените претенции по чл.537, ал.2 ГПК като самостоятелни такива са процесуално недопустими. Претенциите по чл.537, ал.2 ГПК за изменение на нотариални актове нямат характер на искове и не могат да се предявяват самостоятелно. Цитираната разпоредба урежда задължение на съда да отмени или измени порочен охранителен акт, но само като последица от разрешен по исков ред спор за материално право. Искането по чл.537, ал.2 ГПК не е самостоятелен иск, а е уредена от закона правна последица от уважаване на иска за материално право,засегнато от охранителния акт /така решение № 49 от 18.05.2018 г. по гр.д.№1957/2017 г., ІІ г.о., ГК на ВКС; решение №138 от 21.06.2013 г. по гр.д.№ 799/2012 г., ІІ г.о., ГК на ВКС/. В този смисъл така предявените самостоятелни претенции по чл.537, ал.2 ГПК са недопустими и не подлежат на разглеждане по същество, поради което и първоинстанционното решение е процесуално недопустимо.
Въззивният съд е отчел и че в хода на въззивното производство ищецът М. И. Г. е заявил на основание чл.232 ГПК оттегляне на исковете си срещу съпрузите И. К. И. и И. Г. И., за което последните са дали съгласие в съдебно заседание на 06.03.2019 г., но доколкото се установява, че всъщност срещу горните ответници никакви искове не са предявени,то и изявлението за оттегляне на такива е без правен ефект.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК /наименовано „касационна жалба към първоначално подадената“/ касаторът счита, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като счита, че изводът на въззивния съд за недопустимост на иска противоречи на решение № 333 от 26.04.1985 г. по гр.д. № 133/85 г. на ВС на НРБ, II г.о.
Доколкото касаторът не е посочил задължителна практика на ВС или ВКС /постановление на Пленума на ВС или тълкувателно решение, постановено след влизане в сила на Закона за съдебната власт-отм., ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г./ или на практика на ВКС по чл.290 ГПК, то основанието, на което се иска допускане на касационно обжалване следва да се квалифицира по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Соченото основание не е налице. Тезата по решение № 333 от 26.04.1985 г. по гр.д. № 133/85 г. на ВС на НРБ, II г.о. е, че собственикът (съсобственикът) на имот, чиито права са засегнати от прехвърлителна сделка, извършена от трето лице, включително съсобственик, може да защити правата си с установителен иск и искане за отменяване или изменяване на акта за прехвърляне. От една страна въззивното решение съответства на тази теза, тъй като изложените от съда мотиви за недопустимост на иска са свързани именно с изявлението на ищеца, че не е предявил иск за установяване на правата си в съсобствеността на процесните имоти, нито иск за отричане на правата на ответника върху определена идеална част от имотите. От друга страна ответникът по иска К. И. К. легитимира правата си с нотариален акт по сделка, а съгласно Тълкувателно решение № 3 от 20.11.2012 г. по т.д. № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС на отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. Същевременно в практиката на ВКС по чл.290 ГПК, включително и тази, на която се е позовал въззивния съд, е дадено тълкуване, че отмяната на констативен нотариален акт на основание чл.537, ал.2 ГПК винаги е последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на третото лице.
Тезата на касатора, че и без предявен иск за разрешаване спор за материално право може да се установи, че лицето ползващо се от нотариален акт не е носител на удостоверени права и акта да бъде отменен или изменен, не е застъпена в решение № 333 от 26.04.1985 г. по гр.д. № 133/85 г. на ВС на НРБ, II г.о. и изрично е отречена в практиката на ВКС, като настоящият състав не намира основание за промяна на тази практика.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 72 от 1.04.2019 г., постановено по гр.д. № 538 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Добрич.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: