ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 63
София, 16. януари 2014 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 5017 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 59/11.04.2013 на Варненския апелативен съд по гр.д. № 108/2013, с което е отменено решение № 46/03.01.2013 на Силистренския окръжен съд по гр.д. № 91/2012, като е отхвърлен предявеният частичен иск за сумата 30.000 лева невърнат заем по чл. 240 ЗЗД.
Недоволен от решението е касаторът Д. К. Ц., представляван от адв. Т. А. – В. от ВАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за възможността съществуването на заемно правоотношение да бъде доказано без по делото е представен оригиналния подписан документ, материализиращ договора, който (въпрос) се разрешава противоречиво от съдилищата.
Ответникът по жалбата П. М. С., представляван от адв. Р. К. от ВАК я оспорва, като счита, че повдигнатият правен въпрос няма претендираното значение, тъй като представената съдебна практика разрешава други правни въпроси, а въззивното решение е по същество правилно, тъй като ищецът също е признал, че документът за дълга се е намирал в негово държане по волята на заемодателя, поради което следва да се приеме, че дългът е погасен.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че щом ищецът е твърдял наличието на вземане по писмен договор за заем, непредставянето на оригинала е недоказване на съществуването на правоотношението. По делото е установено, че договорът се е намирал в ответника, както самият ищец е заявил пред данъчните власти.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като поставеният правен въпрос не обуславя решението по делото. Предявеният иск е отхвърлен, тъй като по делото няма спор, че документът за дълга се е намирал у длъжника и по делото не се твърди той да не му е върнат доброволно.
На ответника по жалбата П. М. С. следва да бъде присъдена сумата 1.200 лева разноски в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 59/11.04.2013 на Варненския апелативен съд по гр.д. № 108/2013.
ОСЪЖДА Д. К. Ц. от Г. да заплати на П. М. С. от С. сумата 1.200 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.