О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№63
София, 16.02.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми февруари през двехиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 3909 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Д. Ч. и Д. Р. Ч. чрез пълномощниците им адвокат И. Р. и адвокат Н. Н. против решение № 118 от 8.07.2016 г., постановено по гр.д. № 128 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Силистра, с което е отменено решение № 136 от 11.04.2016 г. по гр.д. № 1266/2016 г. на Районен съд-Силистра за допускане на съдебна делба на самостоятелни обекти с идентификатори 66425.500.3071.2.13 и 66425.500.3071.2.23 между Д. Р. Ч., Д. Р. Ч. и Н. Д. Ч. и вместо него е постановено друго за допускане на делбата между Д. Р. Ч. и Д. Р. Ч. при равни права в съсобствеността /като е допусната очевидна фактическа грешка, тъй като съдът е пропуснал да обективира в отхвърлителен диспозитив формираната в мотивите на решението воля, че Н. Ч. не е съсобственик на делбените имоти/.
Д. Р. Ч. е подал писмен отговор по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК чрез пълномощника си адвокат П. Ч., в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
В. съд е приел за установено, че делбените имоти са придобити от Р. Д. Ч. и Д. М. Ч. в обезщетение за отчужден през 1993 г. техен имот, като през 1995 г. Д. Ч. прехвърлил правата си на Р. Ч. срещу задължение за издръжка и гледане. Придобиването е станало по време на брака между Р. Д. Ч. и Н. Д. Ч., сключен през 1975 г. и прекратен с развод през 2003 г. Р. Д. Ч. е починал през 2012 г. и е наследен от синовете си Д. Р. Ч. и Д. Р. Ч..
В. съд е приел за основателно възражението на Д. Ч., че наследодателят и съпругата му са били във фактическа раздяла от 1988 г., поради което последната няма принос в придобиването на имота. Обсъждайки свидетелските показания, съдът е дал вяра на ангажираните от ищеца Д. Ч. свидетели М. Д. и Д. М., тъй като същите съответстват и на останалите доказателства – мотивите на бракоразводното решение, в които изрично е посочено, че фактическата раздяла датира от 1988 г. Изложил е съображения, че макар тези мотиви да не се ползват със сила на присъдено нещо, то от съдебния протокол става ясно, че страната Н. Д. е предоставила на адвоката на Р. Ч. нотариално заверено заявление – споразумение, съобразено от съда при постановяване на решението, в което се съдържа изявление от нея, че желае бракът им да се прекрати поради дълбоко и непоколебимо разстройство, без произнасяне по въпроса за вината, че бракът им съществува формално, че семейното жилище е лична собственост на съпруга и че нямат неуредени имуществени отношения. Счел е, че най-вероятно в молбата за прекратяване на брака или в заявлението е посочено, че фактическата раздяла между страните датира от 1988 г., като никоя от страните не е оспорила този факт, поради което и бракоразводният съд е приел за безспорно в мотивите си, че фактическата раздяла между страните датира от 1988 г., а не е посочил произволно този факт. В. съд е отчел и, че бракът между Н. Ч. и Р. Ч. е прекратен при условията на чл. 99, ал.3 СК /отм./, от което следва, че изразената воля на страните в споразумението по чл. 99, ал.3 СК /отм./ по отношение на имуществата, придобити по време на брака посредством възмезден придобивен способ ги обвързва, включително и досежно наличието на съсобственост и размера на притежаваните след прекратяването на съпружеската имуществена общност дялове, а също и че собствеността върху жилищата е декларирана единствено от Р. Ч. и само той е плащал данъците върху тях. В обобщение е направен извод, че собствеността на делбените имоти е придобита по време на трайна фактическа раздяла между Р. Ч. и Н. Ч., при което е липсвала всякаква физическа, духовна и икономическа връзка между съпрузите, поради което Н. Ч. няма принос в придобиването на имуществото и не се легитимира като съсобственик.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите поставят следните правни въпроси, по които поддържат основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК:
– за начина, по който следва да бъде извършен анализ на показанията на свидетелите, необходимо ли е да бъде извършен такъв анализ при наличие на противоречие в показанията, необходимо ли е да се посочи защо се дава вяра на показанията на едни свидетели, а на други – не, т.е. какви са принципните изисквания за дейността на съда по извършване преценка на гласните доказателства;
– необсъждането и непроизнасянето във въззивното решение по всички своевременно заявени възражения и доводи на ответника, когато е приет за основателен довод на въззивника-ищец за неправилност на първоинстанционното решение, представлява ли съществено нарушение на процесуалните правила, както и длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички направени от страните доводи, като изложи съображения кои от тях намира за неоснователни и защо.
По посочените въпроси, уточнени от настоящия състав до въпроса: за начина, по който следва да бъде извършен анализ на показанията на свидетелите и какви са принципните изисквания за дейността на съда по извършване преценка на гласните доказателства е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В. съд е възприел ангажираните от Д. Ч. гласни доказателства, като съответстващи на мотивите на бракоразводното решение и на обстоятелството кой е декларирал собствеността и е плащал данъците, без да обсъди доводите на Н. Ч., че тези свидетели нямат преки впечатления /единият разказва за впечатленията си от срещи с наследодателя по улиците, а другият говори за време, когато съпрузите са били на оборотно жилище и той не може да има впечатления/ и без да формира изводи относно твърдението и ангажираните в негова подкрепа доказателства, че Н. Ч. е участвала при изпълнението на задължението за издръжка и гледане към Д. Ч., поради което решението му противоречи на практиката на ВКС по решение № 15/30.01.2015 г. по гр.д. № 4604/2014 г., IV г.о., според която в мотивите на решението й трябва да бъде посочено кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства, а когато страните са направили доводи във връзка с достоверността на тези доказателства, на тези доводи трябва да бъде даден обоснован отговор.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване решение № 118 от 8.07.2016 г., постановено по гр.д. № 128 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Силистра.
В едноседмичен срок от съобщението Н. Ч. да представи доказателства за внесена по бюджетната сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25.00 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: