Определение №63 от 18.1.2010 по ч.пр. дело №634/634 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 63
София, 18,01,2010 г.
 
           Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тринадесети януари през две хиляди и десета година в състав:
 
                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Никола Хитров
                                                     ЧЛЕНОВЕ:  Елеонора Чаначева
                                                                             Емил Марков
 
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 634 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
 
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро във вр. ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 7412/24.VІІІ.09 г. на „В” АД-София, подадена чрез процесуалния представител на търговеца адв. А от САК, против определение № 440 на тричленен състав на ВКС, ТК, Второ отделение, постановено на 6.VІІ.20099 г. по ч. т. дело № 521/08 г., с което е била оставена без разглеждане частна жалба на това д-во срещу определение № 621а/30.VІІ.2008 г. на СГС, ГК, по гр. д. № 2564/08 г. С последното, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Б” ООД-София е било осъдено да заплати на „В” АД-София сума в размер на 1 000 лв., като в останалата й част – за разликата до 17 0000 лв. претенцията на настоящия частен жалбоподател за разноски е била отхвърлена, като неоснователна.
Единственото оплакване на частния жалбоподател „В” АД – София е за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното определение на състава на ВКС, поради което се претендира частичното му отменяване и присъждане на разноски в размер на сумата от 9 200 лв. /девет хиляди и двеста лева/ от настоящия състав на ВКС, като в тази връзка се инвокира довод, че „няма изрично правило, изключващо обжалването на произнасянето на съда по въпроса за разноските”.
Ответниците по частната жалба „Б” ООД-София, както и Б. търговско-п. палата, не са ангажирали свои становища по основателността на оплакването на „В” АД – София.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното пр-во пред тричленен състав на ВКС, частната жалба на „В” АД – София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 6 на ТР № 1 от 17.VІІ.2001 г. на ОСГК на ВКС, несъмнено е, че има определения извън кръга на тези, преграждащи развитието на производството, които по същността си се доближават до решенията, понеже разрешават материалноправен спор, свързан с предмета на исковия процес. Това са определенията по чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./ – относно изменение на решението в частта му за разноските, което подлежи на контрол „по реда на обжалване на това решение и съответно по касационен ред, но само ако такъв е предвиден – арг. чл. 70 ГПК /отм./”. За да прецени като процесуално недопустима жалбата на „В” АД-София срещу определението на СГС за разноски, тричленният състав на ІІ т.о. на ВКС обосновано е приел, съобразявайки горните задължителни постановки /макар и погрешно посочвайки, че това били тези по т. 5 – вместо по т. 6/ на горецитираното тълкувателно решение, че щом решението на СГС от 30 юни 2008 г. по гр.д. № 2564/08 г. не е подлежало на инстанционен контрол пред по-горен съд, то и постановеното от същия негов състав определение за разноски ще е необжалваемо. Обратната теза, поддържана от настоящия частен жалбоподател, не се подкрепя с каквито и да било аргументи, а и очевидно противоречи на изрични законови разрешения. С разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК допустимостта да се обжалва определението на съда за разноските се дефинира пряко като производна от възможността да се обжалва самото решение, т.е. налице е нормативно правило, което „изключва обжалването на произнасянето на съда по въпроса за разноските” конкретно в хипотезата по чл. 334, ал. 4 in fine ГПК /отм./, който е приложимият към случая процесуален закон по аргумент от текста на § 2, ал. 10 от ПЗР на сега действащия ГПК (в сила от 1.ІІІ.2008 г.).
С оглед изложеното атакуваното определение на тричленния състав на ВКС, ТК, Второ отделение, ще следва да бъде потвърдено.
 
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
 
ПОТВЪРЖДАВА определение № 440 на тричленен състав на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение, постановено на 6.VІІ.2009 г. по ч. т. дело № 521/08 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ: 1
 
 
2
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Определение на ВКС, ТК, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 634 по описа за 2009 г.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Определение на ВКС, Търговска колегия, І-во отделение по ч. търг. дело № 634 по описа за 2009 г.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top