1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 63
София, 20.02.2020 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 3248 от 2019 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№7471/11.04.2019г., подадена от Д. Д. З. чрез процесуалния ? представител адв.Д. М. от САК, срещу решение №280/01.02.2019г., постановено от състав на Софийския апелативен съд по в.гр.д.№191/2018г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени предявените от Д. Д. З. срещу Р. М. С. искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване, че Д. Д. З. е едноличен собственик на недвижим имот, представляващ кафе-сладкарница „П.“ с цех за собствено производство, находяща се в [населено място], [улица] /бивша [улица]/, пред жилищна сграда [жилищен адрес] състояща се от търговска зала, работилница, склад, офис и две тоалетни, със застроена площ от 165.94кв.м., заедно с дървен навес със застроена площ от 54.80кв.м. и открита тераса с площ от 57.30кв.м., заедно с пристройка-търговски обект с площ от 21.45кв.м. и пристройка-склад с площ от 5.90кв.м. и заедно със съответното право на строеж върху мястото, в което са построени, съставляващо поземлен имот №………, стар парцел ….-отреден за ЖС и КОО от кв….. по плана на [населено място] и на правото на строеж за пристрояване и надстрояване с Р. от 657.22кв.м. на кафе-сладкарницата, учредено от собственика на земята Столична община с договор за учредяване на право на строеж от 19.12.2008г.
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че са налице основания за допускане на касацонно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Според касатора е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, ккато и по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК.
На първо място касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, като счита, че като е приел, че „става дума за собственост над недвижим имот и съответни негови приращения, уговорките между страните следва да са в изискуемата се от ЗЗД нотариална форма“, въззивният съд се е произнесъл по незаявени фактически твърдения, тъй като по делото не се претендират права, произтичащи от приращение – предмет на делото е прехвърленото с договора от 19.12.2008г. право на строеж.
Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса относно дължимата от съда проверка при разкриване на прикритата сделка при твърдения за симулативна сделка в противоречие с практиката на ВКС /решение №72/25.06.2018г. по гр.д.№1934/2017г. на Четвърто ГО на ВКС/.
Поддържа също така, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /решение №548/06.12.2010г. по гр.д.№1119/2009г. на Трето ГО на ВКС; решение №37/29.03.2012г. по гр.д.№241/2011г. на първо ГО на ВКС; решение №149/03.07.2012г. по гр.д.№1084/2011г. на Трето ГО на ВКС/ и по въпроса относно задължението на съда да обсъди и съобрази при решаване на делото всички доводи и възражения на страните и всички събрани по делото доказателства, съобразно предвиденото в разпоредбата на чл.236, ал.2 ГПК. Счита, че без надлежен отговор, дължим по силата на чл.236, ал.2 ГПК, са останали доводите ? относно обстоятелството, че представените декларации от 22.10.2004г. и от 20.12.2008г. доказват не прехвърляне на права, а симулация; че страните по делото са имали воля да прехвърлят единствено на нея правото на собственост и право на строеж, като ответникът не е платил дължимите цени; не са обсъдени доводите относно дадените от ответника обяснения, както и относно приложимостта на правилата относно т.нар. „доверителен собственик“ по отношение на ответника, съдържащи се в подадената от нея въззивна жалба.
Поддържа, че е налице основание за допускане до касационно обжалване и по въпроса относно правомощията на въззивната инстанция при допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при докладване на делото, тъй като въззивният съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, намерила израз в т.2 от ТР №1 от 09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, не е отстранил процесуалните нарушения на първоинстанционния съд и не е изготвил самостоятелен доклад по делото.
Поддържа също така, че обжалваното решение е и очевидно неправилно, тъй като е постановено при очевидно нарушение на чл.17 , ал.1 ЗЗД.
Счита, че касационното обжалване следва да бъде допуснато и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса относно формата на обратното писмо при установяване на действителната воля на страните по привиден договор.
Ответникът по касационна жалба Р. М. С. не изразява становище досежно наличието на предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:
Д. Д. З. е предявила срещу Р. М. С. по реда на чл.124, ал.1 ГПК иск за признаване за установено, че тя е едноличен собственик на процесните вещни права, с твърдението, че тя и ответникът са вписани като съсобственици в договор за покупко-продажба от 21.10.2004г. /н.а.№…, том …, рег.№…., н.д.№…/2004г./ и в договор за учредяване на право на строеж, сключен на 19.12.2008г., но тяхната вътрешна уговорка била, че ако Р. М. С. не ? плати до един месец половината от сумата по сделката от 2004г., а именно 17500лв., тогава имотът остава изцяло нейна собственост, в който смисъл е и подписаната от него на 22.10.2004г. декларация. Твърди, че същата уговорка помежду им съществувала и за учреденото им на 19.12.2008г. право на строеж за пристрояване и надстрояване на сградата, придобита през 2004г., като в този смисъл е подписаната от Р. М. С. на 20.12.2008г. декларация. И тъй като Р. М. не ? е платил половината от цената по двата договора, моли да бъде призната за едноличен собственик на обектите по двата договора.
С обжалваното решение така предявеният иск е приет за неоснователен.
Изложени са съображения, че за да се прогласи нищожност на симулативна сделка /при утвърдена персонална симулация/, следва да се докаже в същото време наличието на валидна дисимулирана сделка, а понеже става дума за собственост над недвижим имот и съответни негови приращения, уговорките между страните следва да са в изискуемата се от ЗЗД нотариална форма.
Прието е, че начин на синхронизиране на правния статут на имота с декларираната от страните воля е нотаиралното прехвърляне от ответника на съответните идеални части върху целия имот, както и че няма основание за уважаване на предявения установителен иск за собственост, предявен от ищцата срещу ответника относно притежаваната от него ? идеална част от недвижим имот с последващо приращение на базата на осъществени пристрояване и надстрояване.
Посочено е, че няма доводи и за първичен придобивен способ, като цялата защита на ищцата се основава на виждането ?, че двете сделки – първоначална спрямо правото на собственост и последваща – за учредяване на правото на строеж, са нищожни поради липсата на воля между двата съконтрахенти /приобретатели/ да споделят собствеността над имота.
Преценявайки така изложените от въззивния съд съображения, съотнесени към твърденията в исковата молба, доводите във въззивната жалба, поставените по настоящето дело правни въпроси и установените по делото факти, настоящият състав приема, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване.
Действително в т.2 на ТР №1 от 09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, но само ако въззивната жалба съдържа основателно оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада. Изрично в диспозитива и в мотивите към това тълкувателно решение е посочено, че въззивният съд не следи служебно за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения по докладване на делото. В настоящия случай в подадената от Д. Д. З. въззивна жалба с вх.№150745/10.11.2017г. не се съдържат оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада. Наведени са единствено доводи, касаещи правните изводи на първоинстанционния съд, поради което следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по въпроса относно правомощията на въззивната инстанция при допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при докладване на делото.
По съображения, основани на съдържащите се във въззивната жалба оплаквания само досежно правните изводи на първоинстанционния съд във връзка с тълкуване на установените от писмените доказателства изявления на спорещите страни по повод правата им върху процесните имущества, следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставения въпрос за задължението на съда да обсъди и съобрази при решаване на делото всички доводи и възражения на страните и всички събрани по делото доказателства, съобразно предвиденото в разпоредбата на чл.236, ал.2 ГПК.
Действително в практиката си ВКС последователно и непротиворечиво приема, че съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им, в какъвто смисъл са и всички посочени от касатора решения на тричленни състави на ВКС, но това разрешение касае само хипотези, при които необсъждането на доказателства, доводи и възражения може да бъде свързано с основателно оплакване за неправилност на крайния извод на съда по основателността на предявения иск. В този смисъл в т.1 на ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС е прието, че правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В случая основните въпроси по делото, имащи значение за неговия изход и за изводите на въззивния съд, са свързани с преценката за наличието на персонална симулация при установените по делото факти, за които между страните не съществува спор, както е приел и въззивният съд.
Не е налице основание за допускане на касационното обжалване и по поставените от касатора матеирално-правни въпроси. Действително във връзка с дължимата от съда проверка при разкриване на прикритата сделка при твърдения за симулация в соченото от касатора решение №72/25.06.2018г. по гр.д.№1934/2017г. на Четвърто ГО на ВКС е прието, че разкриването на прикритата сделка се осъществява чрез изследване на конкретни обективни данни, съпоставени помежду си и с оглед твърденията на страните, като се правят изводи относно намеренията на страните по симулативната сделка, като съдът е длъжен подробно да разгледа и провери събраните по делото доказателства, включително и косвените такива, тъй като установяването на субективен факт, какъвто е отношението на страните към конкретен правен резултат е сложно и се извършва чрез проверка на конкретни обективни данни. Това разрешение обаче в случая е неприложимо, тъй като въззивният съд не е основал изводите си на изолирани факти, а напротив е приел, че по установените от първоинстанционния съд факти не съществува спор и нови доказателства във въззивното производство не са представени.
В постановеното по гр.д.№1934/2017г. решение е прието също така, че ако страните имат воля да бъдат обвързани по различен начин, съгласно чл.17, ал.1 ЗЗД прикритото съглашение ги обвързва, но само ако са изпълнени изискванията за неговата валидност. С това становище въззивният съд изцяло се е съобразил, като е приел, че в случая формата за валидност на съглашението не е спазена, изхождайки от неговия характер.
По делото се поддържа персонална симулация между лица, намиращи се на една и съща страна в правоотношение по продажба на право на собственост върху постройка, респ. по учредяване на право на строеж за надстрояване и пристрояване на такава постройка, в който случай приложение намират правилата на договора за поръчка, тъй като само при наличието на такъв договор, сключен в предвидената в чл.292, ал.3 ЗЗД форма /писмена с нотариална заверка на подписите, когато поръчката е дадена за придобиване на вещни права върху недвижим имот/, персоналната симулация може да се приеме за установена в производството по предявения от доверителя пряк иск /в този смисъл решение №142/11.10.2019г. по гр.д.№3732/2018г. на Първо ГО на ВКС/. В случай представените по делото декларации, изходящи от Р. М. С., са изготвени в обикновена писмена форма, поради което следва да се приеме, че, макар и неточно в обжалваното решение да е прието, че необходимата форма е нотариална, основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос не е налице. Действително отчетна сделка при персонална симулация може да бъде сключена доброволно и без наличието на договор в такава форма, но в настоящия случай такава сделка не е била сключена, поради което е предявен пряк иск от доверителя.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по същите съображения и по поставения въпрос относно формата на обратното писмо при установяване волята на страните по привиден договор, доколкото в настоящия случай декларациите са изготвени в обикновена писмена форма.
Обжалваното решение не е и очевидно неправилно, тъй като законът не е приложен в обратен смисъл, нито може да се приеме, че изводите на съда не съответстват на установената по делото фактическа обстановка, както и че са явно необосновани. Не се установява също така при постановяване на решението си съдът да не е съобразил предвижданията на императивни правни норми, нито да е приложил закона превратно.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №280/01.02.2019г., постановено от тричленен състав на Софийския апелативен съд по в.гр.д.№191/2018г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: