ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N.63
София, 21.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 23 април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 134-2010 година.
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на “Ч”АД-г. София срещу въззивното решение от 29.09.09 г. по г.д. № 282/09 г. на ОС-г. Монтана, с което е обезсилено като недопустимо първоинстанционното решение от 7.05.09г. по г.д. № 1416/08г. на РС-г. Лом и производството по делото прекратено.
В частната касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост/чл.281 т.3 ГПК/.
В изложението си съобразно императивното изискване на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвиденото в чл.280 ал.1т.2 основание.
Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл неправилно по въпроса за процесуалната легитимация на ответника.
Частната касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.196 ал.1 ГПК/отм./ във вр. с пар.2 ПЗР ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в частната касационна жалба отменителни основания приема следното:
За да обезсили обезсили като недопустимо първоинстанционното решение и за да прекрати производството по делото въззивният съд в съобразителната част на решението, което има характер на определение е приел че, Д. “Социално подпомагане /ДСП/”-г. Лом е ненадлежна страна, тъй като не е юридическо лице.
Предмет на делото е иск, предявен от “Ч”АД-г. София срещу Д. “С”-г. Лом в качеството й на потребител на ел.енергия за периода 1.04.07г.-31.12.07г.
Съгласно чл.5 ал.2 от Закона за социално подпомагане и Правилника за неговото приложение единствено на Агенцията за социално подпомагане е признато качеството на юридическо лице, съответно качество на второстепенен разпоредител с бюджетни средства към министъра на труда и социалната политика. Регионалните дирекции за социално подпомагане, какъвто правен статус има и ответника по иска не са юридически лица, обстоятелство което сочи на предявен от ищеца-касатор в настоящето производство иск срещу ненадлежна страна.
Следователно ищецът е следвало да насочи иска си съгласно нормата на чл.27 ал.2 изр.2-ро ГПК към Агенцията за социално подпомагане и като не е сторил това е предявил процесуално недопустим иск.
Като е формулирал аналогични правни изводи въззивният съд е постановил правилно решение.
Ето защо то следва да бъде потвърдено, а частната касационна жалба оставена без уважение.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение от 29.09.09 г. по г.д. № 282/09 г. на ОС-г. Монтана, с което е обезсилено като недопустимо първоинстанционното решение от 7.05.09г. по г.д. № 1416/08г. на РС-г. Лом и производството по делото е прекратено.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: