О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 63
гр. София, 23.01.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. № 3792 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], срещу определение № 804 от 07.11.2014г. по ч.т.д. № 3079/ 2014г. на ВКС, I ТО, с което е оставена без разглеждане частната му жалба против определение № 997 / 28.04.2014г. по в.т.д. № 494 / 2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав, с което е отменено обективирано в решението на първоинстанционния съд прекратително определение и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия в тази част, като е прекратено и въззивното производство като преждевременно образувано по въззивната жалба на ищеца с оглед необходимостта от постановяване на допълнително решение.
Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение като неправилно. Поддържа, че определението, с което се прекратява въззивното производство по жалбата на ищеца е прекратително, поради което на основание чл.274, ал.1, т.1 ГПК подлежи на инстанционен контрол и частната жалба срещу него е допустима. Като е уважил въззивната жалба в частта й , с която се оспорва първоинстанционното решение за прекратяване на производството, поради недопустимост на част от предявените искове, въззивният съд се е произнесъл по част от предмета на жалбата преди приключване на съдебното дирене и то с определение, а не с решение, както изисква чл.208 ГПК /отм./, което опорочава въззивния акт. Излагат се и оплаквания относно неправилността на акта, поради противоречието му с т.6 от Тълкувателно решение № 1/ 09.12.2013г. по тълк.д. № 1/ 2013г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът по частната жалба, [фирма], представя отговор, в който излага съображения за неоснователност на частната жалба.
Ответникът по частната жалба, [фирма], счита жалбата за основателна и моли да бъде уважена.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената частна жалба, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, е приел, че същата е недопустима като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Изложени са съображения, че произнасяйки се по реда на чл.196 сл.ГПК по въззивната жалба на ищеца, насочена и срещу частта на решението, имаща характер на определение – за частично прекратяване на производството, апелативният съд е приел за неправилен извода на СГС за недопустимост на исковете, поради което е върнал делото за продължаване на процесуалните действия по тях. Това определение не е преграждащо, нито неговата обжалваемост е изрично предвидена в закона, т.е. не е налице нито една от хипотезите на чл.274,ал.1 ГПК, очертаващи изчерпателно кръга на подлежащите на обжалване определения. Не е преграждащо и определението за прекратяване на въззивното производство, тъй като развитието му е обусловено от произнасянето на първата инстанция и по исковете, които не са били разгледани.
Определението е правилно.
Извършената от първия тричленен състав преценка относно допустимостта на обжалването на определението на въззивния съд е в съответствие с императивните норми на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Обжалваното определение не попада в кръга на актовете, които подлежат на самостоятелен инстанционен контрол, съгласно чл.274, ал.2 вр. ал.1 ГПК – не е преграждащо разглеждането на въззивната жалба, която не е върната, съответно неговото обжалване не е изрично предвидено в закона. Фактът, че е прекратено образуваното по въззивната жалба дело, в случая не обосновава преграждащ характер на акта, тъй като след развитие и приключване на производството по чл.250 ГПК пред първата инстанция, въззивният съд дължи произнасяне по въззивната жалба. Правилността на въззивното определение не влиза в предмета на настоящото производство, образувано срещу определение на тричленен състав на ВКС, с което се оставя без разглеждане частната жалба срещу въззивния акт, поради което наведените в тази насока оплаквания са ирелевантни за спора относно обжалваемостта на въззивното определение.
Предвид изложеното, определението на първия тричленен състав на Върховния касационен съд, като правилно, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, на основание чл.274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 804 от 07.11.2014г. по ч.т.д. № 3079/ 2014г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.