2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 919/11 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 63
гр. София, 24.01.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 919 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
З. Д. Н. обжалва решение № 38 от 26.04.2011 г. по гр. д. № 1137/10 г. на Окръжен съд [населено място]. К. счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация Лидия И. Н. и Д. Д. Б. оспорват жалбата.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 18 от 26.04.2010 г. по гр. д. № 259/09 г. на Районен съд [населено място]. С първоинстанционното решение е допусната делба на УПИ ХХІХ-216 в кв. 18 по плана на [населено място] заедно с изградената в него двуетажна жилищна сграда между З. Н., Лидия Н. и Д. Б., при квоти 4/6 ид. ч. за З. Н. и по 1/6 ид. ч. за Лидия Н. и Д. Б.. При постановяване на решението съдът взел предвид и обстоятелството, че след допускане на делбата съсобствеността била прекратена чрез извършена публична продан. Имотът бил възложен на касатора, който на 07.05.2007 г. внесъл по сметка на съдебен изпълнител дължимата сума за изплащане дяловете на съделителите. С решение № 254 от 31.03.2009 г. по гр. д. № 6162/07 г. на ВКС ІV ГО, на основание чл. 231 ал. 1 б. „е” ГПК /отм./ били отменени решенията по допускане и извършване на делбата и делото било върнато на първоинстанционния съд. Изложил е съображения, че в случая не намира приложение хипотезата на т. 13 от ТР № 1/04 г. на ОСГК на ВКС, затова делбата следвало да бъде извършена отново.
Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав приема, че в изложението е формулиран въпрос допустимо ли е тогава, когато делбеният имот е придобит от един сънаследник след извършена публична продан и дяловете на другите съделители са заплатени преди постановяване на отменително решение, имотът, който е продаден на трето лице, да бъде отново предмет на делба между първоначалните съделители. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
ВКС счита, че не е налице соченото основание за допустимост на касационно обжалване. Според т. 13 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр. д. № 1/04 г. на ВКС ОСГК, ако трети лица са придобили чрез разпоредителна сделка имот от съделител, получил възлагане по чл. 288 ал. 2 или ал. З ГПК /отм./, след като е налице точно плащане и преди постановяване на отменителното решение по чл. 231 ГПК /отм./, то недвижимия имот предмет на делбата, е валидно отчужден и не може да бъде предмет на ново извършване на делбата. В. решение не противоречи на приетото в тълкувателното решение, тъй като по делото няма доказателства, че след заплащане на сумите за уравнение на дяловете, имотът е придобит от трето лице. Действително, в жалбата си касаторът твърди че имотът бил придобит от трето лице [фирма] с нот. акт № 117 от 12.02.2008 г., но в кориците на делото такъв нотариален акт не се съдържа, а това е единственото доказателство с което касаторът може да докаже продажбата на имота. Обжалваното решение не е постановено и в отклонение от практиката изразена в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 92 от 18.08.2010 г. по т. д. № 645/09 г. на ВКС ІІ ТО. Според него, извън основанията предвидени в чл. 384 ал. 3 ГПК /отм./, проведена публична продан не може да бъде атакувана по исков ред. В случая обаче не се атакува по исков ред извършената публична продан, а се разглежда иск за делба на недвижим имот, затова решението е неотносимо към спора. С оглед на изложеното, няма основание касационната жалба да бъде допусната до разглеждане.
Ответникът по касация претендира за разноски. Тъй като не е представил доказателства за заплатени такива, разноски не се присъждат.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 38 от 26.04.2011 г. по гр. д. № 1137/10 г. на Окръжен съд [населено място].
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: