О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 63
[населено място], 26.01.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д.№868/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е определение №1608 от 20.04.2011г., постановено по ч.гр.дело №707/2011г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 3560 от 10.03.2011г. по гр.дело № 3381/2011г. на Варненския районен съд, с което е прекратено производството по делото. по предявените от жалбоподателя – ищец Ц. К. К. срещу Жалбоподателят [фирма], представлявано от П. Т. П., чрез адв. Х. М. иска отмяна на определението поради неговата незаконосъобразност. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се позовава на критерия по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] – [населено място] не представя писмено становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Настоящият състав намира обаче, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал. 3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу определения, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото /какъвто характер има и настоящото определение/, касационното обжалване е допустимо при наличието на точно определени условия. Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
[фирма] е предявил обективно съединени искове по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника [фирма], че не дължи сумата от 10 448 лв. остатък от заплатен аванс по развален между страните договор от 28.03.2008г., ведно със законната лихва, считано от 8.04.2009г., 566.88 лв. мораторна лихва и 5 811.77 лв. договорна неустойка за времето от 25.04.2008г. до 8.04.2009г. Правният интерес от предявяване на установителния иск ищецът обосновава с последиците от пропускане на срока за подаване на отговор на искова молба по чл.131 и чл.133 ГПК. За да прекрати производството по делото Варненският районен съд е приел, че за същите тези суми има предявени осъдителни искове от ответника срещу ищеца, уважени с решение от 16.11.2010г. по гр.дело № 19881/2009г. на СРС от същото правоотношение – изпълнението на договор за изработка от 28.03.2008г. Варненският окръжен съд е потвърдил определението, като е приел, че недопустимостта на предявените искове произтича от преклудиращото действие на СПН, което ще се формира при влизане в сила на решението по гр.дело №19881/2009г. по отношение на възраженията на ищеца по установителните искове, тъй като произтичат от едно и също правоотношение. Що се касае до факта, че ищецът е пропуснал да противопостави възраженията си в исковото осъдително производство за дължимост на сумите по установителните искове, поради което са преклудирани от разпоредбите на чл.133 ГПК, то този пропуск не обосновава правен интерес от иск по чл.124, ал.1 ГПК.
Частният касатор формулира въпрос по чл.280, ал.1 ГПК : правилно ли съдът дава правна квалификация на предявения иск във връзка с разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК и правото на всеки да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или да установи съществуването или несъществуването на едно правоотношение, или на едно право, когато има интерес от това. Така формулиран въпросът не изпълнява изискването на чл.280, ал.1 ГПК и т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос, по който се е произнесъл съда, да е обуславящ изводите му за изхода от спора. Въпросът е поставен общо за правния интерес от предявяването на установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за правото да бъде установено или отречено едно правно отношение или едно право. Правният интерес е винаги конкретен и се преценява от съда с оглед на изложените от ищеца факти. В случая отричаните от ищеца с установителните искове права фактически са заявените с осъдителните искове права на ответника от един и същ юридически факт – сключен между страните договор за изработка. Ищецът по гр. дело №19881/2009г. трябва да установи съществуването на юридическия факт от който черпи права, а ответникът трябва да изчерпи всичките свои възражения – за съществуването на договора, за изпълнението на поетите с него права и задължения от всяка от страните и др., защото пропуснатите възражения се преклудират от СПН. Дали е настъпила преклузията по чл.133 и при условията на чл.146, ал.3 изр. второ и чл.147 ГПК, която настъпва в хода на процеса и преди формирането на СПН, ще се произнесе съдът по предявените осъдителни искове, вкл. чрез обжалване на първоинстанционното решение. Обстоятелството, че частният касатор е пропуснал своевременно да заяви възраженията си в исковия процес по гр.дело № 19881/2009г. не обосноваван правен интерес от предявяване на отрицателен установител иск.
Непосочването на правния въпрос, от значение за изхода на конкретното дело, както и отсъствието на аргументи за наличие на останалите предпоставки, съдържащи се в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно твърдения за непълно, или неточно тълкуване на процесуалната норма на чл.124, ал.1 ГПК, довело до противоречие в приложението й и налагащо създаване на съдебна практика, чрез тълкуването й според точния й смисъл налага извода, че съдебният акт на въззивния съд не следва да се допусне до касационен контрол, затова ВКС на РБ, I т. о.
В заключение касаторът не обосновава приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1608 от 20.04.2011г., постановено по ч.гр.дело №707/2011г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: