2
определение по гр.д.№ 772 от 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 63
[населено място], 27.01.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Г. гр.д.№ 772 по описа за 2010 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. К. В. срещу решение № 111 от 26.02.2010 г. по в.гр.д.№ 1089 от 2009 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, I.-ти въззивен състав, с което е потвърдено решение от 14.07.2009 г. по гр.д.№ 139 от 2008 г. на Районен съд- Етрополе в частта му, с която е уважен предявен от В. Х. К. и Ц. Х. К. срещу Ц. Й. Ч., К. Й. Т., В. В. В., П. В. В., М. Ц. К., И. К. А. и В. К. В. иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ за признаване за установено, че Х. В. Х. /К./ към момента на образуване на ТКЗС е бил собственик на ливада с площ от 3 240 кв.м., находяща се в землището на[населено място], м.”Падеж”, попадаща понастоящем в УПИ XV-233 с площ от 1282 кв.м. и в УПИ XIV-233 с площ от 1958 кв.м., в кв.8 по регулационния план на[населено място], заедно с намиращите се в него къща и сламеник и е отменено решението на районния съд в останалата част, като вместо него е постановено ново решение за признаване за установено по отношение на Ц. Й. Ч., К. Й. Т., В. В. В., П. В. В., М. Ц. К., И. К. А. и В. К. В., че Х. В. Х. /К./ към момента на образуване на ТКЗС е бил собственик на ливада с площ от 786 кв.м., находяща се в[населено място], м.”Падеж”, включена понастоящем частично в УПИ XIII-233 целия с площ от 1158 кв.м. в кв.8 по плана на[населено място], изобразен на комбинирана скица към съдебно-техническата експертиза на в.л.П. с букви А-Г-В-Ж-З.
В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския окръжен съд е недопустимо и неправилно- основания за обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Като основания за допустимост на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че решението е постановено в противоречие със съдебната практика по следните въпроси: 1. Дали когато ответникът не оспорва иска, а се спори за границите на имотите, е налице правен интерес от предявяване на иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, 2. Дали за да се предяви иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ следва да е приключила административната процедура по възстановяването на собствеността върху спорния земеделски имот. Като решения на съдилищата, на които обжалваното решение противоречало, са посочени: решение № 351 от 21.04.2009 г. по гр.д.№ 735 от 2008 г. на ВКС, Трето г.о., решение № 845 от 11.12.2008 г. по гр.д.№ 2695 от 2007 г. на ВКС, Четвърто г.о., определение № 518 от 09.12.2009 г. по гр.д.№ 431 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 1156 от 21.11.2008 г. по гр.д.№ 4537 от 2007 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение от 02.11.2007 г. по гр.д.№ 910 от 2006 г. на Софийския окръжен съд. Освен това се твърди, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по процесуалноправния въпрос дали са допустими пред въззивния съд доказателства за факти, за доказването на които още първоинстанционният съд е дал указание, чия е доказателствената тежест да се докажат.
В писмен отговор от 10.05.2010 г. ответниците по касационната жалба Ц. Х. К. и В. Х. К. оспорват същата като недопустима и неоснователна.
Останалите страни по делото Ц. Й. Ч., К. Й. Т., В. В. В., П. В. В., М. Ц. К., И. К. А. не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: Липсва противоречие между обжалваното решение и посочените от касатора решения на ВКС по първите два посочени от него правни въпроси:
1. В решение № 351 от 21.04.2009 г. по гр.д.№ 735 от 2008 г. на ВКС, Трето г.о., решение № 845 от 11.12.2008 г. по гр.д.№ 2695 от 2007 г. на ВКС, Четвърто г.о. и определение № 518 от 09.12.2009 г. по гр.д.№ 431 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о. е прието, че спор за материално право по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е налице когато две лица /респективно техни наследници/ спорят относно това който е бил собственик на даден земеделски имот /или част от него/ към момента на образуване на ТКЗС и са подали заявления пред Общинската служба „З.” /преди П. комисия/ за възстановяване на собствеността върху този имот в стари реални граници. Същото е прието в обжалваното решение- съдът е счел, че ищците имат правен интерес от предявяването на иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, тъй като съществува спор между наследниците на общия наследодател В. Х. К. относно това дали той или неговия син Х. В. Х. е бил собственик на процесните земеделски имоти към момента на внасянето им в ТКЗС и за тези имоти са подадени заявления за възстановяване на собствеността както от наследниците на В. Х. К. /по преписка № 03984 от 03.06.1992 г./ , така и от наследниците на Х. В. Х. /по преписка № 03704 от 18.05.1992 г./.
2. В решение № 1156 от 21.11.2008 г. по гр.д.№ 4537 от 2007 г. на ВКС, Четвърто г.о. не е обсъждан въпроса за правния интерес от иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, поради което няма как да е налице противоречие между това решение и обжалваното решение на Софийския окръжен съд по този въпрос.
3. В решение от 02.11.2007 г. по гр.д.№ 910 от 2006 г. на Софийския окръжен съд е разгледан въпроса за допустимостта /респективно за наличието на правен интерес от предявяване на иск за собственост към настоящия момент /тоест на иск по чл.124 от ГПК или чл.108 от ЗС, но не са обсъждани въпросите за допустимостта и правния интерес от предявяването на иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и дали за да предяви иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ следва да е приключила административната процедура по възстановяването на собствеността върху имота. Поради това също няма как да е налице противоречие между това решение и обжалваното решение на Софийския окръжен съд по тези въпроси.
Не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване и по въпроса: дали са допустими пред въззивния съд доказателства за факти, за доказването на които още първоинстанционният съд е дал указание, чия е доказателствената тежест да се докажат. Въпросът касае приложението на чл.266, ал.3 от ГПК във връзка с чл.146 от ГПК, която правна норми е ясна, ненуждаеща се от тълкуване и по чието приложение вече има постановена задължителна практика на ВКС– решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК, например решение № 556 от 10.01.2010 г. по гр.д.№ 1019 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о. При разглеждане на делото въззивният съд се е съобразил с приетото в горепосоченото решение на ВКС: на основание чл.266, ал.3 от ГПК е допуснал свидетелски показания, тъй като е констатирал съществено процесуално нарушение на чл.146, ал.1, т.5 от ГПК- недаване на указания в доклада на първоинстанционния съдия относно това, чия е доказателствената тежест за доказване на факта на владението и границите на процесните имоти.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на В. К. В. срещу решение № 111 от 26.02.2010 г. по в.гр.д.№ 1089 от 2009 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, I.-ти въззивен състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.